Unknown - Матю Райли Летящ старт

60 секунди до края.

Влетяха в градския участък и Джейсън даде пълна тяга на дюзите.

«Аргонавт» прелетя през надлеза, влезе в десния завой с наклон почти 90 градуса спрямо земята и успя да изскочи един метър пред «Свирачът».

Двете коли излетяха с рев от последния завой и започнаха последната обиколка. Сега «Свирачът» беше на по-малко от метър пред «Аргонавт».

Джейсън стисна зъби. Даде газ.

Виеше му се свят.

Между градските сгради, остър наклон, «Свирачът» — червена сянка малко пред него; ревът на тълпата пръскаше мозъка му.

През надлеза и към десния завой — всички педали и циферблати на червено!

И тогава, за частица от секундата, видя.

Видя, че Ериъл Пайпър направи грешка.

Взимаше последния завой прекалено отворено. Последният завой от 200-те досега в това изтощаващо нервите и съсипващо рефлексите състезание.

Джейсън мобилизира последните си запаси от енергия и умения и се стрелна напред. Започна завоя широко, но после се гмурна от вътрешната страна на Ериъл.

Когато започнаха да завиват едновременно, «Аргонавт» се оказа от вътрешната страна на «Свирача»…

… изравни се с него…

… и двата болида се стрелнаха заедно по финалната права и след най-невъобразимото и напрегнато състезание на двойки в продължение на 100 обиколки пресякоха финала с почти изравнени предници. Победителят беше…

… «Аргонавт».

С носа на предния спойлер.

Официалната разлика, довела до победата му, която беше извлечена от микрочиповете в предните им крила, се оказа 0,04 секунди — «четири стотни от секундата в полза на Дж. Чейсър».

Джейсън се върна в бокса уморен физически и психически изтощен.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила: другите двама състезатели вече бяха заели стартовата решетка и се приготвяха да тръгнат.

Вдигащият пара «Аргонавт» се пъхна в бокса си — от болида се носеше острата миризма на изразходвани магнитни дискове.

Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината, свалиха каските от потните си глави — и веднага се озоваха в прегръдките на Сали Макдъф и гордите им родители.

— Джейсън Чейсър, ти си голям куражлия и великолепен състезател! — възкликна Сали. — Смятах, че ще те глътне още през първата фаза на преследване.

— Аз също — включи се Хенри. — Девет обиколки! Успя да я отбиваш в продължение на девет обиколки! Никога не съм виждал подобно нещо! Как успя да го направиш?

Джейсън хвърли кос поглед към Скот Сиракюз, който бе застанал наблизо.

— Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».

Родителите на Джейсън се задоволиха с това обяснение и ги оставиха с Бъг да се стоварят на столовете си в дъното на бокса.

Сиракюз дойде при тях, огледа ги — Джейсън и Бъг бяха изтощени, косата им беше мокра от пот и чорлава…

… и се усмихна.

— Добро състезание, момчета. Много добро. Господин Чейсър, от дълго време не бях виждал пилот да запазва подобно самообладание.

— Благодаря, сър — отговори Джейсън.

— Вземете душ и си починете. Следващият рунд ще настъпи по-бързо, отколкото предполагате, и трябва да сте свежи за него.

След десет минути Джейсън излезе от своя душ в бокса — точно навреме, за да види как Ериъл разговаря оживено с Фабиан.

Всъщност говореше само тя.

Той се отдалечаваше — и не само това, но махна пренебрежително с ръка на сълзливите ѝ молби.

Ериъл остана сама в бокса си, с обляно в сълзи лице.

Джейсън знаеше какво става. Снощи Ериъл беше отишла в стаята на Фабиан — той не искаше да мисли за онова, което се е случило там — а сега беше изгубила още в първия кръг на турнира и франсето вече не искаше да знае за нея.

Сега, докато я гледаше вторачено, Джейсън изпита съчувствие към нея. Снощи тя беше дала нещо на Фабиан — част от себе си, но по твърде сбъркани причини, а той просто се беше възползвал от нея…

В този миг Ериъл се обърна и го видя.

Стояха от двете страни на питлейна и безмълвно се гледаха.

Джейсън не отклони очи. И не възнамеряваше да го прави. Ериъл беше тази, която се обърна и изчезна в бокса.

— Съжалявам, Ериъл — прошепна той в празното пространство, — но на пистата няма приятели.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила, а карнавалната атмосфера се засилваше още повече. Между състезанията свиреха рок групи, а под тентите за ВИП гостите спонсорите и представителите на спортното училище сключваха сделки, стиснали чаши шампанско.

От първите шест надбягвания това на Джейсън и Ериъл се оказа най-дълго. Останалите бяха по-къси, без толкова напрежение, и бяха спечелени главно заради катастрофи или грешки при питстопа. Никоя от двойките дори не се доближи до повратните 50 обиколки, да не говорим за 100.