Софи Джордан - Огнена светлина

Превита на две, се хващам за корема и бутвам вратата на банята. Хвърлям се към тоалетната и изпразвам стомаха си, ридаейки, докато болезнените спазми разтърсват тялото ми отново и отново.

Разтреперана и изтощена, най-накрая спирам. Строполявам се на пода. Омаломощена. Безразлична. Облягайки се на хладната стена, заравям лице в двете си шепи и осъзнавам, че всичко, в което някога съм вярвала, всичко, за което съм си мислила, че е истина, не съществува.

Никога не мога да се върна у дома. Аз нямам дом.

Не знам колко дълго съм стояла на пода, когато чувам похлопване на вратата.

— Махай се — извиквам аз.

Изтощена от плач, слушам хрипливия звук на собственото си дишане.

Чувам гласа на Тамра през вратата, толкова тих и приглушен, че ми трябва време, за да го разпозная.

— Не се измъчвай, Ясинда. Ти нямаш никаква вина. Вярвала си им и това е съвсем нормално.

Вдигам глава и се вторачвам във вратата.

Тя знае? И се тревожи за мен?

Предполагам, че не трябва да съм изненадана. Тамра е моя сестра. И колкото и да сме различни, тя никога не ме е мразила или обвинявала за това, че остава аутсайдер за прайда. Вътре в себе си тя никога не ме е осъждала за Касиан. За това, че го спечелих без никакво усилие. Дори и сега, ако провалях живота и тук в Чапарал, тя пак не би ме корила.

Сякаш четейки мислите ми, Тамра продължава:

— Начинът, по който се отнасяха с теб в прайда… все едно си някаква забележителност, а не същество, което трябва да бъде уважавано и обичано — това беше несправедливо. Касиан беше несправедлив с теб. — Тя въздъхва и се питам откъде знае какво имам нужда да чуя точно в този момент. — Просто искам да знаеш това. — Пауза. — Обичам те, Ясинда.

Знам , без малко не отвръщам аз.

Сянката от краката й под вратата изчезва. Прехапвам устни и усещам по зъбите си медния вкус на кръв. Бавно се изправям и излизам от банята.

21

Тази нощ вали за пръв път, откакто съм тук.

Бях започнала да си мисля, че никога повече няма да видя или да почувствам живителната влага върху кожата си. Че съм попаднала на някакво забравено място, без дъжд и буйна зеленина. Където земята не шепне своите песни.

Но тази вечер небето се разтвори, за да излее безбройните си сълзи. В същия ден, в който мама ми разкри страховитата истина, която беше крила от мен. Моментът изглежда подходящ. Някак си има логика да вали точно сега.

Докато по стъклото на прозореца се стичат дъждовни капки, си мисля за Уил и ужасното му семейство. Той е затворник също като мен. Докосвам напуканите си устни и като че ли го усещам там с върховете на сухите си пръсти.

Безцелно се замислям, какво ли би било да ме целуне Касиан. Друго драки . Щеше ли драконовата ми природа да откликне на него? Можеше ли целувката му да бъде също толкова магическа? Способен ли беше да ме целуне и въпреки това да ме лъже в очите? Би ли стоял безучастно, гледайки как режат крилете ми?

Завъртам се в леглото. Заслушвам се. И звукът на дъжда като че ли никога преди не е криел такова очарование за мен. Кожата ми се наслаждава на тихото му барабанене. На нежния му шепот по застланата с камъчета пътека отпред. По металния покрив на градинската барака.

Усмихвам се леко. Мекият, спокоен шум в тихата нощ ме изпълва с надежда. И очакване. По същия начин се чувствах, когато устните на Уил докоснаха моите.

Татко не би желал да се обвинявам за смъртта му и не би искал да се предавам. Обичам майка си, но тя греши. Моето драки е твърде голяма част от мен. Не мога да се върна в прайда. И не мога да остана тук, избягвайки Уил, в очакване Касиан да се появи.

Трябва да има друг начин.

Татко би искал да се боря, да намеря начин да съхраня моето драки . Той е умрял в търсене на друг вариант за нас. Направил е своя избор. И неговият план не е бил да ни погребе в света на хора. Дори да не е успял, той е вярвал, че има изход.

Чувам гласа му в ума си, почти сякаш седи до мен: Намери нов прайд, Ясинда.

Пръстите ми се свиват, отварят се и се вкопчват в края на завивката ми. Това е отговорът. Това е нещото, което трябва да направя.

Макар да не знам точното местонахождение на други прайдове, аз познавам човек, който може да ме насочи. Мога да попитам Уил. Видях картата със собствените си очи. Ако успея да се добера до нея и да я разуча малко по-подробно, бих могла да запомня точните места.

И това все пак е нещо. Някакво начало.

Дали ще получа информацията от Уил и ще ли мога ли да вляза в онази стая отново, без да събудя подозрение, е друг въпрос. Очевидно пак ще трябва да прекарам известно време с него.