Миро_Д - Unknown

Обядът се точеше сякаш цяла вечност и Джорджи най-накрая не издържа. Остави вилицата до разровения и недояден пай с омари, погледна часовника си и се опита да изглежда така, сякаш за нейно огромно съжаление, коледното празненство е приключило.

— Оу… съжалявам, но трябва да тръгвам.

Брам набучи на вилицата последното късче от равиолите и го пъхна в устата й.

— Не бързай. Не можеш да си тръгнеш от „Айви”, без да си пробвала десерта.

— Да не си посмял да удължаваш този фарс!

— По-внимателно. Разваляш щастливото си изражение.

Тя преглътна с мъка парченцето равиоли и лепна отново усмивката върху лицето си.

— Ти си разорен, нали? Моят баща инвестира много разумно парите ми, но ти пропиля своите. Затова разиграваш този спектакъл. Никой няма да ти даде работа, защото си ненадежден, и се нуждаеш от реклама и добър пиар, за да се изправиш отново на крака. – Брам продължаваше да работи, но напоследък получаваше само незначителни роли, най-вече на морално неустойчиви герои – неверен съпруг, развратен пияница – не играеше дори завършени злодеи. – Ти си толкова отчаян, че си решил да се присламчиш към моята медийна слава.

— Но трябва да признаеш, че се получи. Скип и Скутър отново заедно. – Вдигна ръка, за да повика сервитьора, който тутакси се материализира до масата им. – За десерт ще вземем кекс с орехи, полят с горещ фъдж. С две лъжички.

След като сервитьорът се отдалечи, тя се наведе напред и още повече сниши глас:

— Хайде да изброим причините, поради които те ненавиждам. Ненавиждам те, задето превърна детството ми в кошмар.

— Ти беше на петнайсет, когато започнаха снимките. Не беше съвсем дете.

— Но Скутър беше само на четиринайсет, а аз бях наивна.

— С последното съм съгласен.

— Ненавиждам те, защото ме засрамваше с тъпите си шеги пред колегите, екипа, пресата, пред всички .

— Кой да предположи, че толкова лесно се връзваш?

— Ненавиждам те за всички часове, прекарани на снимачната площадка в очакване да се появиш.

— Признавам, че поведението ми беше непрофесионално. Но ти постоянно беше заровила нос в някоя книга, така че би трябвало да ми благодариш за отличното си образование.

— И заради отвратителното ти поведение, благодарение на което спряха сериала, а това ми струваше милиони.

— На теб ли? А какво ще кажеш за милионите, които аз изгубих?

— Така ти се пада.

— Добре, сега е мой ред… – В усмивката му се прокрадна нещо мазно. – Ти беше една малка надута лицемерка, правеше се на голяма моралистка, уж вечно добричка, а всъщност заклета клюкарка. При най-малката настинка караше татенцето да тича при продуцентите и да вдига врява до небето. Неговата малка принцеса трябваше да има всичко, което пожелае.

Устните й продължаваха да се усмихват, но очите й блестяха гневно.

— Това не е вярно!

— Освен това беше егоистична актриса. Придържаше се строго към сценария, никакви импровизации. Беше задушаващо. – Отново я погъделичка под брадичката.

Тя го изрита силно от вътрешната страна на пищяла му, така че никой да не види. Той потрепна, а тя го потупа по ръката и просъска:

— Ти искаше да импровизираш само защото не си знаеше репликите.

— Винаги когато се опитвах да раздвижа някоя сцена, ти ме саботираше.

— Несъгласието не е саботаж.

— Ти ме нападаше в пресата.

— Едва след онова порно видео!

— И ако това е порно! Бях облечен.

— Но тя не беше! – Джорджи се насили да запази стопяващата й се усмивка. – По-добре си признай истината. Ти ме мразеше, защото печелех повече пари от теб и всички ме смятаха за по-голяма звезда.

— О, да. Как бих могъл да забравя впечатляващия ти успех на Бродуей като Ани?

— Докато ти бягаше от училище и се шляеше по улиците, аз играех в спектакъла. – Тя подпря брадичка с ръка. – Ти изобщо имаш ли диплома от гимназията?

— Виж ти, виж ти… Колко интересно.

Двамата бяха толкова погълнати от спора си, че не забелязаха високата, елегантно облечена блондинка, приближила масата им. Рори Кийн, с класическия си френски кок и аристократични черти, приличаше повече на светска лъвица от Източното крайбрежие, отколкото на влиятелен шеф на киностудио. Но дори и по времето на единствения й сезон, в който бе участвала в качеството си на нисш помощник-режисьор на „Скип и Скутър” тя вдъхваше малко страх.

Брам скочи на крака и я целуна по бузата.

— Рори, радвам се да те видя. Красива както винаги. Хареса ли ти обядът?

— Много. Не мога да повярвам, че вие двамата седите на една маса без заредени пистолети.