Брет Елис - Американски психар

Момичета

– Направо съм бесен от вечерята днес в "Космос" с Кортни, леко къркана, която непрекъснато ми задава въпроси за храната в санаториумите, за Джордж Буш и за сладоледите "Тофути" – все глупости, каквито могат да се появят само в кошмари. Изобщо не ѝ обръщам внимание и точно насред едно от нейните предълги изречения махвам с ръка на един келнер да се приближи и поръчвам студена задушена риба с лимон, фъстъци и копър, салата "Цезар" от аругула и филе от риба меч с горчица, въпреки че вече съм направил същата поръчка и келнерът надлежно ме уведомява за това. Поглеждам го, без дори да се опитвам да се правя на учуден, само се усмихвам сконфузено.

– А, така ли?

Кулинарните специалитети от Флорида имат впечатляващ външен вид, но порциите са малки и скъпи, особено пък в ресторант, където на всяка маса има подносче с цветни моливи за рисуване. (На своята хартиена подложка за сервиране Кортни рисува десен на Лора Ашли, а аз – вътрешността на стомаха и гръдния кош на Моника Лустгардън, и когато Кортни, очарована от рисунката ми, пита какво представлява, отговарям: "Ммм... диня.") Сметката, която плащам с платинената си карта "Американ Експрес", е малко над триста долара. Кортни изглежда добре с вълненото сако "Дона Каран", копринена блуза и пола от кашмир. Аз съм със смокинг, без да има някаква специална причина за това. "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта се занимаваше с някакъв нов спорт, наречен " Хвърляне на джуджета".

В лимузината пред входа на "При Нел", където се разбрахме да пийнем по нещо с Мередит Тейлър, Луис Самюелсън и Пиърс Тауърс, казвам на Кортни, че трябва да отскоча до едно друго място за малко дрога, и ѝ обещавам, че ще се върна преди полунощ.

– А, и поздрави Нел от мен – подхвърлям накрая.

– Дрога има и долу в бара, защо ще ходиш другаде? – хленчи тя.

– Защото обещах, че ще се обадя. Параноя. Paзбираш ли?

– Не разбирам. Кой е параноик? – премигва тя бързо-бързо.

– Сладурче, дрогата долу е по-слаба и от "Нутрасуийт". Знаеш го добре.

– Не ме замесвай в тия работи – предупреждава ме тя.

– Добре де, хайде отивай и ми поръчай едно питие.

– Къде всъщност ще ходиш? – пита тя вече подозрително.

– Ммм... при Нодж – казвам. – От него взимам дрога.

– Ама Нодж е главен готвач в "Шезлонгите" – сеща се тя, докато я избутвам навън от колата. – Не е пласьор на дрога. Той си е главен готвач!

– Само не изпадай в истерия, моля те – въздъхвам с ръце, опрени на гърба ѝ.

– Добре, но ти не ми разправяй лъжи за Нодж – цупи се тя и не ще да слиза от лимузината. – Нодж е главния готвач в "Шезлонгите". Чу ли ме добре?

Гледам я известно време мълчаливо, по лицето ми играе светлината от неоновите надписи над входа на "При Нел".

– Имах предвид Фидлър – признавам си накрая смирено. – Отивам да ги взема от Фидлър.

– Невъзможен си – промърморва тя, излиза навън и тръгва към бара. – Съвсем си откачил.

– Ще се върна – извиквам след нея и затръшвам вратата, после запалвам пура и весело се подсмихвам. – Надявай се, като си нямаш работа.

Казвам на шофьора да поеме към пиацата за крехка женска плът малко по на запад от "При Нел", около бистрото "Флоран", за да огледам проститутките, и след като правим два тура напред и назад – всъщност от месеци проучвам района в търсене на подходящото маце, най-накрая я забелязвам на ъгъла на Уошингтън и Тринайсета улица. Руса, стройна, млада, малко одърпана, но си личи, че е от класа, и най-важното – бяла е, което е направо късмет в този квартал. Облечена е в тесни и къси раирани панталонки, бяла тениска и евтино кожено яке; с изключение на драскотина над лявото коляно, кожата ѝ е бледа, включително и лицето, на което изпъкват силно начервените ѝ устни. Зад нея на тухлената стена на някаква изоставена сграда с трийсетсантиметрови печатни букви е написано МЕСО – начинът, по който са разположени буквите, събужда нещо у мен, а над сградата небето е тъмно, без луна, следобед се бяха струпали облаци, но сега ги няма.

Колата минава бавно покрай нея. През тъмните стъкла и съвсем отблизо кожата ѝ изглежда още по-бяла, косата ѝ е изкуствено изрусена, а чертите на лицето ѝ показват, че е дори по-млада, отколкото предполагах. Изглежда ми особено чиста, може би защото е единственото бяло момиче, което забелязах тази вечер в района; спокойно можеш да я вземеш за студентка от Нюйоркския университет, прибираща се от сладкарница "Марс" у дома. Пила е цяла вечер "морски бриз" [22], танцувала е на новото парче на Мадона, скарала се е с гаджето си Ангъс, Ник или... Вирипишко и сега отива към "Флоран" да поклюкарства с приятели, да изпие още един "морски бриз" или едно капучино, или чаша "Евиан". Та за разлика от останалите проститутки тук, тя почти не обръща внимание на лимузината, когато спира точно пред нея. Прави се, че не разбира за какво става въпрос.