Брет Елис - Американски психар

Усмихва се, когато забелязва, че свалям стъклото на вратата, но обръща глава настрани. За по-малко от минута протича следният разговор:

– Не съм те виждал наоколо.

– Не си търсил достатъчно – отвръща тя със самочувствие.

– Искаш ли да разгледаш апартамента ми?

Запалвам лампата в купето, за да види лицето ми и смокинга. Тя оглежда колата, после мен и пак колата. Бръквам в портфейла си от кожа на газела.

– Не ми разрешават – отвръща тя, забила поглед в тъмното пространство между две сгради на отсрещната страна на на улицата, но когато очите ѝ пак се свеждат към мен, вижда стотачката, която съм извадил и ѝ подавам.

Без да пита какво правя и какво всъщност искам от нея, без дори да попита дали не съм ченге, взема банкнотата и тогава мога да поставя въпроса си по-иначе.

– Искаш ли да дойдеш с мен в апартамента ми, или не? – питам я усмихнат.

– Не е разрешено – повтаря тя, но оглежда още веднъж черната дълга лимузина и банкнотата, която пъхва в задния си джоб, забелязва приближаваща към нас просякиня с канче с дрънкащи монети и добавя: – Ама за теб мога да направя изключение.

– Работиш ли с кредитни карти? – подмятам и изгасвам светлината в купето.

Тя не откъсва очи от тъмното пространство отсреща, сякаш чака някой невидим да ѝ даде знак. Отново поглежда към мен и когато повтарям въпроса си, прави учудена физиономия, но аз се усмихвам и ѝ отварям вратата, за да влезе.

– Майтапя се. Хайде, скачай вътре.

Тя кимва някому отсреща, помагам ѝ да се настани отзад в тъмната лимузина, затръшвам вратата и я заключвам.

У дома, докато Кристи е в банята (не знам истинското ѝ име, не съм и питал как се казва, но се разбрахме, че ще ѝ викам така), набирам номера на фирмата "Кабана – бисексуални придружители" и с номера на кредитната си карта "Американ Експрес" поръчвам руса жена, която обслужва двойки. Повтарям адреса си и още веднъж подчертавам, че държа да е руса. Някакъв явно стар италианец приема поръчката и ме уверява, че руса жена ще позвъни на вратата ми до един час.

Измивам си зъбите и се преобличам в копринени боксерки " Поло" и памучна тениска "Бил Блас" без ръкави. После влизам в банята и заварвам Кристи да лежи по гръб във ваната и да пие бяло вино от тънкостеблена чаша "Стюбен". Присядам на ръба на мраморната вана, сипвам в нея масло "Моник Ван Фрер" с аромат на билки и разглеждам тялото в млечнобялата вода. За известно време в главата ми нахлуват лоши мисли – само да се протегна, и мога да я хвана за главата, да я разбия; усещам как се надига желанието ми да удрям, да обиждам, да наказвам, но постепенно то заглъхва и тогава проговарям:

– Това шардоне, дето го пиеш, е много хубаво.

След дълга пауза, през която разтривам малката ѝ, почти детинска гърда, отново се обаждам:

– Искам да си измиеш влагалището.

Тя ме поглежда с израз на ученичка, после свежда очи към тялото си. Свива рамене, оставя чашата на ръба на ваната и спуска ръка надолу към редките, също руси косми под гладкия като порцелан и плосък стомах, леко разтваря кракатa си.

– Не така – казвам ѝ тихо. – Обърни се обратно и застани на колене.

Тя пак свива рамене.

– Искам да гледам – обяснявам ѝ. – Имаш прекрасно тяло.

Тя се обръща, застава на колене и ръце, задникът ѝ изскача над водата. Премествам се в другия край на ваната, за да виждам по-добре путката ѝ, която тя разтрива с насапунисана ръка. Загребвам с пръст малко от ароматизираното масло във ваната и намазвам ануса ѝ. Той се свива,а тя леко изпъшква. Пъхвам пръста си в путката ѝ отдолу, моят и нейният влизат и излизат в синхрон няколко пъти. Топла влага започва да облива пръста ми, тогава го премествам в ануса ѝ и лесно го напъхвам чак до кокалчето. Тя изохква леко и сама се намества на пръста ми, като не спира да масажира путката си. Това продължава известно време, докато се обажда портиерът, за да ми съобщи, че е пристигнала Сабрина. Казвам на Кристи да излезе от ваната и да се подсуши, да си избере хавлия от гардеробчето, но не тази от "Биджан", и да дойде в хола да пийнем по нещо с гостенката ми. Аз пък отивам до кухнята, за да налея чаша вино за Сабрина.

Сабрина обаче не е руса. Известно време я гледам изненадано на прага, но накрая я поканвам да влезе. Косата ѝ е тъмноруса, а не светла, каквато исках, но въпреки че това ме вбесява, не казвам нищо, защото тя е доста красива. Не е толкова млада, колкото Кристи, но не е и изхабена. Накратко, изглежда, че парите, които ще платя за нея няма да отидат на вятъра. Гневът ми съвсем преминава, когато съблича палтото си и виждам стройното ѝ тяло стегнато в тесни черни къси панталони, блуза на цвета с презрамки и черни островърхи обувки на висок ток. Завеждам я в хола, поставям я да седне на белия диван и без да я питам дали иска нещо за пиене, ѝ донасям чаша бяло вино върху поднос от "Мауна Кий Хотел" на Хаваите. От стереото се носи мелодия от "Клетниците" в изпълнение на трупата от Бродуей. Появява се Кристи с хавлия "Ралф Лоран", със сресана назад руса коса, която след банята изглежда почти бяла. Правя ѝ знак да седне до Сабрина (двете си кимват за поздрав), а аз се настанявам в креслото от хром и тиково дърво срещу тях. Решавам, че ще е по-добре да се поопознаем, преди да идем в спалнята,та затуй нарушавам продължителното, но не неприятни мълчание с няколко въпроса.