Брет Елис - Американски психар

– Окей.

Смътно дочувам телефонен звън отнякъде. Докато мълча, край масата ни трябва да са минали стотици, хиляди хора.

– Патрик! – повиква ме Джийн.

Някой спира пред будката на ъгъла с бебешка количка и си купува шоколад. Бебето ни гледа втренчено – Джийн и мен. Ние също се вглеждаме в него. Наистина е странно, но усещам някакво непознато чувство да се надига в мен, сякаш едновременно се приближавам и се отдалечавам от нещо и всичко е възможно.

Аспен

Два часът следобед е, до Коледа остават четири дни. Седя на задната седалка на черна лимузина, паркирана пред безлична тухлена сграда на Пето авеню, и се опитвам да прочета внимателно статия за Доналд Тръмп в новия брой на списание "Фейм". Жанет иска да вляза с нея, но ѝ отговарям само:

– Няма да стане.

Тя е с насинено око от снощи, когато по време на вечеря в "Ил Марлибро" трябваше да я убеждавам да го направи и след доста разгорещен спор в апартамента ми накрая се съгласи. Дилемата на Жанет не предизвиква у мен чувство за вина и по време на вечерята съвсем искрено ѝ заявих, че не мога да изразявам към нея загриженост, каквато не изпитвам. През целия път днес плака в колата. Единственото ясно, разбираемо чувство у нея е отчаянието и може би копнежът, и макар през повечето време да не ѝ обръщах никакво внимание, накрая все пак се наложи да ѝ кажа:

– Слушай, от сутринта съм глътнал два ксанакса и не можеш с нищо да ме разстроиш.

Сега, докато се измъква от лимузината, я успокоявам.

– Така е най-добре – промърморвам. – Не го вземай чак толкова на сериозно.

Шофьорът, чието име забравих, я отвежда до входа на тухлената сграда и преди да влезе, тя се обръща за един последен скръбен поглед. Въздъхвам и ѝ махвам с ръка за сбогом. Тя е с дрехите от снощи: памучно палто, наподобяващо кожа на леопард, с вълнена подплата, и рокля "Бил Блас" от вълнен креп. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта имаше интервю със Снежния човек и за мое голямо учудване той се оказа словоохотлив и симпатичен.

Чашата, от която пия водка "Абсолют", е финландска. В сравнение с Жанет тенът ми е къде-къде по-тъмен.

Шофьорът излиза от сградата и с вдигнат палец ми дава знак, че всичко е наред. После плавно отлепя лимузината от бордюра и потегля към летище "Джон Ф. Кенеди", откъдето самолетът ми за Аспен излита след час и половина. Когато се върна през януари, Жанет ще е извън страната. Запалвам повторно пурата си и се оглеждам за пепелник. На ъгъла на улицата съзирам църква. И какво от това? На кого ли му пука? Това, ако не се лъжа, е петото мое дете, което пращам за аборт, и третото, което не убивам със собствените си ръце (безполезна статистика, признавам си). Вятърът навън е студен и пронизващ, а дъждът се блъска в тъмните стъкла на лимузината, стича се на струйки, както вероятно сълзите по лицето на Жанет в операционната зала, замаяна от упойката, потънала в някакъв спомен от миналото, когато светът е бил безупречен. Сдържам внезапното си желание да се изкикотя истерично.

На летището нареждам на шофьора, преди да прибере Жанет, да се отбие в "Шуорц" и да купи следните неща: кукла, дрънкалка, гумен обръч за начесване на никнещи зъби и плюшена бяла мечка, и да ги остави неразопаковани на задната седалка. Жанет ще се оправи – целият живот е пред нея (ако не се навре между ръцете ми). Освен това любимият филм на това момиче е "Красива в розово", тя смята Стинг за много готин пич, така че каквото и да ѝ се случи, то няма да е незаслужено и не би трябвало който и да било да изпитва съжаление към нея. Това време не е за невинни.

Свети Валентин

Вторник сутринта. Стоя до бюрото си в хола и разговарям по телефона с моя адвокат. От време на време хвърлям по едно око на "Шоуто на Пати Уинтърс" и на камериерката, която лъска пода, чисти петната кръв по стените и изхвърля вестници, оплескани със съсиреци, без да обели дума. През главата ми минава мисълта, че тя също е изгубена в един свят от мръсотия, затънала е до гуша в него, което, не знам защо, ме подсеща, че акордьорът на пианото трябва да се отбие днес следобед и няма да е лошо да оставя бележка на портиера, за да го пусне. Не че някой е свирил някога на "Ямаха"-та, но едно от момичетата падна върху него и скъса струни, които по-късно използвах.

– Трябват ми още данъчни облекчения – казвам в слушалката.

На телевизионния екран Пати Уинтърс пита едно осем–деветгодишно дете:

– Ама това не е ли още една дума за оргия?

Часовникът на микровълновата фурна започва да звъни. Топля си суфле.