Ан Леки - Милостта на Калр

Дилемата на Екалу ми беше ясна и очевидна. Съвсем доскоро тя бе принадлежала към декада Амаат и сега реагира на похвалата съответно като Амаат. От друга страна, вече беше лейтенанта на Етрепа. Не бързаше да отговори, сигурно се чудеше коя емоция е по-силна и как следва да реагира на репликата ми. Тизаруат бе забила поглед в чинията си, вероятно се досещаше накъде бия и не ѝ пукаше.

— Капитана — каза накрая Екалу. Очевидно ѝ бе трудно да пропусне обичайното „ако флотската капитана позволи”, внимаваше и с акцента си. — Всички декади, които служат на „Милостта на Калр“, са отлични. Но ако трябва да бъда по-конкретна и да стесня оценката си... — Направи пауза. Вероятно си даваше сметка, че се изразява твърде официално, следователно тромаво. — Ако трябва да избирам, бих казала, че Етрепа са най- добри. С цялото ми уважение към лейтенанта Сейварден и нейните Амаат, не искам да ги обидя, разбира се, но фактите говорят сами за себе си. — Най-сетне говореше що-годе нормално и със собствения си акцент.

От Тизаруат — мълчание. Откъм Бо Девет, застанала мирно в ъгъла на стаята — наранена гордост и чувство, че е предадена.

— Лейтенанта — каза „Милостта на Калр“ в ухото на Тизаруат. — Вашата декада чака да я похвалите.

Тизаруат вдигна глава и ме погледна за миг със сериозни люлякови очи. Знаеше какво правя, знаеше, че има само един възможен ход. Негодуваше и срещу него, и срещу мен. Приглушеният ѝ гняв се засили едва доловимо, но не намери сили да се удържи и почти веднага се смъкна до предишните си нива. И не беше само гняв — за част от секундата бях доловила силен копнеж, силен и безнадежден. Тизаруат насочи погледа си към Екалу.

— Моля да ми простите, лейтенанта, но с цялото си уважение се боя, че грешите. — По средата на изречението си спомни, че не бива да говори като Сейварден. Като Анаандер Мианаа ѝ. Замаза с една идея акцента си. — Бо може да е младша декада, но моите воини категорично са по-добри от всяка друга декада на кораба.

Екалу примигна. За миг лицето ѝ се изпразни от съдържание, съвсем като на второстепенен, толкова силна бе изненадата ѝ от акцента на Тизаруат, от изказа ѝ, от очевидната ѝ самоувереност, която не подобаваше на седемнайсетгодишно момиче, но после бързо се опомни. Зачуди се как да отвърне. Не би могла да изтъкне, че Бо все пак наистина са младши, защото това би наляло масло в твърдението на Сейварден за нейните Амаат. Погледна към мен.

Нагласила бях неутрално заинтригувано изражение на лицето си и го оставих така.

— Е — казах любезно, — редно е да решим този спор. Обективно. Със състезание по стрелба и отбрана, да речем. — Екалу най-сетне осъзна, че съм го планирала от самото начало. Но все още бе озадачена, детайлите ѝ убягваха. Демонстративно раздвижих пръсти, изпращайки съобщение до Калр Пет. На двете лейтенанти казах: — Какви са резултатите ви?

Двете примигнаха, когато корабът им показа необходимата информация.

— Всичко покрива стандартите, капитана — каза Екалу.

— Стандартите? — попитах невярващо. — Стига, този екипаж категорично е по-добър от „стандартното“. — Лейтенанта Тизаруат сведе отново поглед към чинията си, зад мъглата на лекарствата долових негодувание, одобрение, гняв и онзи копнеж, който бях засякла по- рано. Всичко това приглушено. — Ще ви дам една седмица. В края ѝ ще проверим коя декада има по-високи резултати, Етрепа или Бо. Включително собствените ви резултати, лейтенанти. Ще ви бъдат раздадени брони. Имате разрешението ми да ги носите на тренировките, когато решите, че това е уместно. — Собствената ми броня беше имплантирана, лично силово поле, което можех да задействам за миниатюрна част от секундата. Колкото до двете лейтенанти и техните декади, броните им се раздаваха при нужда, устройства, които те носеха прикрепени на гърдите си. Никоя от тях не бе участвала в битка, можеха да включат броните си в рамките на една секунда, какго изискваха спецификациите, но аз исках нещо по-добро, понеже знаех какво предстои — или най-малкото, че вече нищо няма да е същото.

Калр Пет влезе в декадната стая; носеше две тъмносини бутилки в ръце, трета стискаше под мишница. С безучастно лице, но с вътрешно неодобрение, остави бутилките на масата.

— Арак — казах аз. — От добрия. За онази, която победи.

— За цялата декада ли, капитана? — попита лейтенанта Екалу с леко колебание. Озадачена.

— Сами ще решите как да си го поделите — казах аз. Знаех, разбира се, че Етрепа Осем и Бо Девет вече са съобщили на колегите си и воините от Етрепа и Бо бързо- бързо са пресметнали дела си от наградата. Поравно или заделяйки малко по-голям дял за своите лейтенанти.