Ан Леки - Милостта на Калр

— Мисълта не ми е чужда — отвърна Сейварден и лицето ѝ пламна още повече. — Но после се сетих какво би казала ти.

— Медиката не е твой тип, струва ми се. — Всъщност подозирах, че медиката не проявява никакъв интерес към секса по принцип.—Лейтенанта Тизаруат е възмладичка, а в момента не ѝ е до това. Какво ще кажеш за Екалу? — Ека- лу не би ѝ отказала, сигурна бях. Вече ѝ бе хвърлила око, но аристократичната външност и старомодният акцент на Сейварден колкото я привличаха, толкова я и плашеха.

— Не искам да я обидя.

— Защото си с по-висок чин от нея? Един вид да не ѝ се натрапиш като на подчинена? — Сейварден кимна в знак на съгласие. — Фактът, че мислиш за това по този начин, е обиден сам по себе си, не смяташ ли?

Тя изпъшка и остави чая си на масата.

— И в двата случая губя.

Махнах с ръка.

— Или и в двата случая печелиш.

Тя се засмя тихичко.

— Наистина се радвам, че медиката успя да помогне на Тизаруат.

В каютата на лейтенанта Тизаруат Бо Девет подпъхна одеялата ѝ за трети път през последния час. Нагласи възглавниците, измери ѝ температурата в ухото. Тизаруат я изтърпя с безучастното спокойствие на дрогиран човек.

— И аз се радвам.

Два дни по-късно — изминали бяхме почти една трета от пътя до Атоек- поканих лейтенанта Екалу и лейтенанта Тизаруат да обядват с мен. Заради въртящите се смени на „Милостта на Калр“ моят обяд беше вечеря за Екалу и закуска за Тизаруат. А понеже воините от Калр стържеха боята от стените на моята каюта, посрещнах гостите си в декадната стая. Това ми навя силни спомени, макар гази декадна стая да бе много по-малка от декадната стая на моите Еск, когато бях „Правдата на Торен4' и имах по двайсет лейтенанти във всяка от десетте си декади.

Нанасянето ми в декадната стая предизвика объркване в юрисдикцията, защото Калр Пет се опита да наложи властта си на място, което обикновено бе запазена територията на воините, обслужващи офицерския състав. Бедната не можеше да реши дали да наложи своя втори по хубост порцеланов сервиз, което би било безспорен знак, че тя командва парада, и освен това би било идеална възможност да се изфука с посудата, която обичаше толкова много, или да остави Етрепа Осем и Бо Девет да използват сервиза на декадната стая, което, от една страна, би предпазило безценния ѝ порцелан от злополуки, но от друга би показало, че обядът се провежда под властта на Етрепа и Бо. Накрая гордостта ѝ взе връх и ядохме яйца и зеленчуци от нейните ръчно рисувани чинии.

Екалу, която служеше като обикновена воина на този кораб кажи-речи от началото на кариерата си и вероятно добре познаваше чудатостите на Калр Пет, каза:

— Ако флотската капитана позволи, този сервиз е много красив. — Пет не се усмихна, рядко го правеше пред мен, но аз веднага разбрах, че Екалу е уцелила право в десетката.

— Пет го избра — казах аз, включвайки се в играта на Екалу. — Марка „Бракт“, изработен преди приблизително хиляда и двеста години. — Екалу застина за миг. Ножът и вилицата ѝ замръзнаха на сантиметри от чинията, сякаш лейтенантата се страхуваше да докосне с тях ценния порцелан. — Всъщност не са чак толкова скъпи. Има светове, където почти във всеки дом се пази чиния или чаша от такъв сервиз, грижливо увити и прибрани в скрина, които никога не виждат бял свят. Но наистина са прекрасни, нали, вижда се защо са били толкова популярни навре- мето. — И да не се бях издигнала досега в очите на Калр Пет, сега определено успях да го направя. — Между другото, лейтенанта, ако ще започвате всяко свое изречение с „ако флотската капитана позволи“, този обяд ще изгуби напълно очарованието си. Просто приемете, че съм дала позволението си за любезен разговор, става ли?

— Да, капитана. — Екалу кимна смутено и се съсредоточи върху яйцата. Много внимателно, като се опитваше да не докосва чинията с приборите.

Тизаруат мълчеше, ако не броим неизбежните „да, капитана“, „не, капитана“ и „благодаря ви, капитана“ от време на време. Люляковите ѝ очи гледаха все надолу. Медиката ѝ беше намалила седативите, но Тизаруат все още беше под тяхното въздействие. Зад тях, избутани от лекарствата, се криеха гняв и отчаяние. В момента се долавяха като фонов шум, но не беше изключено да изплуват и да заемат доминираща позиция, когато медиката ѝ спреше лекарствата.

Време беше да направя нещо по въпроса.

— Вчера — казах, след като преглътнах половинка яйце, — лейтенанта Сейварден се похвали, че Амаат очевидно е най-добрата декада на кораба. — Всъщност Сейварден не ми беше казвала нищо такова. Ала вълната на наранена гордост откъм Етрепа Осем и Бо Девет, които стояха в ъгъла на стаята, готови да ни обслужат, беше толкова отчетлива, че за миг се изумих как е възможно Екалу и Тизаруат да не я усетят. Реакцията на Калр Пет не беше чак толкова силна — току-що бяхме похвалили порцелана ѝ, а и в известен смисъл капитанската декада беше над тези неща.