Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

О, боже! - Бран също коленичи до тялото. - О, боже! - повтори. - Твърде късно е! Той е мъртъв.

Тогава го съживи!

Не ми е по силите. - Бран нежно докосна ръката на Райли, но тя рязко я отдръпна. - Не мога да възкресявам мъртвите, скъпа.

Разплакана, Аника седна, взе главата на Дойл в скута си, погали го по косата.

Не можем ли да направим нещо? Сойер, върни ни назад, само няколко минути...

Да! - С очи, изпълнени със сълзи и ярост, Райли от­метна рязко глава. - Направи го! Веднага!

Не мога. - Той се приведе леко, когато Райли го заб­лъска в гърдите, и уви ръце около нея. - Не можем да се борим със смъртта. Ако сега ни върна назад във времето, тя ще се повтори, каквото и да направим. Не мога.

Това са глупости! Абсолютни глупостиПой не може да умре! - Сега Райли погледна кьм Саша, която стоеше неподвижно и върху бузите й проблясваха сълзи. - Не е честно!

Не знам. Не мога да видя напред... Знам само, че ние всички рискуваме живота си заради това. Но...

Тя млъкна рязко, поклати глава. Почувства нещо, ала не го разбра. Мъчейки се да го проумее, коленичи до Бран, взе отпуснатата ръка на Дойл в своята.

Никой не бива да умира заради мен! Нека да направим нещо, каквото и да е, преди да е станало твърде късно! - Райли изблъска Сойер настрана, отново притисна ръце кьм гърдите на Дойл. - Тя не може да отнеме един от нас! Не може да спечели!

Изведнъж под ръцете си усети едва доловимо движение. Дойл си пое дълбоко дъх, гърдите му изсвистяха.

Той е жив! - Ридаеща и неспособна да повярва, Рай­ли сграбчи ръката на Бран, притисна я кьм раната. - Нап­рави нещо!

Няма нужда - промърмори Саша, докато животът - и болката - се появяваха отново в очите на Дойл.

Господи! - възкликна той с глас, дрезгав като дъха му. - Престанете да крещите и да притискате гърдите ми. И без това боли достатьчно!

Ти беше мъртъв, човече! - Сойер се завъртя на пети, докато Аника целуваше през сълзи Дойл по главата. - Като пън! Без майтап! Дано само не си се зомбирал, защото не бих искал да те застрелям в главата!

Не ставай идиот! - След още едно болезнено поемане на въздух Дойл се изправи на лакти. Дълбоката, коварна рана на гърдите му започна - или по-скоро продължи - да зараства.

Радвам се, че се върна от оня свят. Явно не си вампир - успокои се Сойер. - Вече от доста време си на слънце.

Още те боли. Мога да ти помогна - каза Бран.

Дойл поклати глава.

Това е част от възстановяването. Трябва да боли. Ще ми мине. Къде ми е мечът?

При мен. - Когато той седна, Райли го постави в ръ­ката му. - Благодаря ти, че ме спаси, но защо не си мъртъв?

Когато той я погледна, Райли набързо изтри сълзите от очите си.

Нямаше да съм - макар и за кратко, - ако ти беше реагирала по-бързо.

Ти ми пречеше да виждам, Дойл, избута ме, преди да мога да извадя пистолета и да стрелям. Ако...

Ти не можеш да умреш. - Саша заговори тихо. - Съ­жалявам, но се опитвах да намеря начин, какъвто и да е, да ти помогна и докато ти се намираше... в особеното изме­рение? - предположи тя. - Беше толкова открит, че аз го видях ясно. Ти не можеш да бъдеш убит.

Толкова се радвам! - засия насреща му Аника. - Ще ти донеса една бира!

Много си мила, но по-добре да я изпия вътре. В слу­чай че има и други нападения. Съживяването боли адски и за тази вечер едно ми е предостатъчно.

Бран стана, предложи на Дойл ръка, за да се изправи.

Магия за безсмъртие. Забранена е - поде той.

Не е моя вината. Аз не съм магьосник. Щом държиш да знаеш, ще ти кажа. Но първо си искам бирата.

И имаш нужда от чиста риза - отбеляза Саша.

Дойл погледна към съсирената кръв върху тъканта.

Да. Ще я сменя. И ми трябва комплектът за бърза помощ, за да намажа тези изгаряния - обърна се той към Райли. - Сега е твой ред да ми помогнеш. Ще ви разкажа историята си, а после трябва да почистим района. И да се махаме оттук.

Чиста риза, медикамента, бира, почистване. Провер­ка. Ще попитам моя човек за новата ни квартира - трябва да знаем къде точно отиваме.

След минути вече се бяха събрали в кухнята и Бран се грижеше за раните на Райли.

Кога си нарани ръцете? - попита я Дойл.

Тя изтръгна от теб създанието - обясни Сойер. - Прос­то го откъсна от теб и после му пръсна черепа.

След като отпи голяма глътка бира, Дойл изгледа втрен­чено Райли.

Значи сме квит.

Да, след като ти не умря. Мисля, че сме квит. Но да чуем защо.

Заради магьосница. Магьосничеството не означава, че не може да си луд. Тя беше такава. Примамваше млади мъже, използваше ги, после ги убиваше за удоволствие.