Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън прикри сестра Райт с тялото си. Водата блъсна гърба му, тежка като олово, и заглуши всеки звук. Устата му се напълни със зловонна тиня и речна вода. Когато грохотът позатихна, инспекторът вдигна очи и видя Фелоус и хората му, пръснати край шахтата като разхвърляни от някое дете войници играчки. Потоци кална сива вода се стичаха обратно в шахтата като след тежък порой.

А после Лангтън видя Свода: мостът танцуваше. Кулите от тухли и стомана се тресяха и извиваха в такт с пулсациите на машината. Пътната платформа и железопътните линии се гънеха като въже за скачане в ръцете на малко момиченце или като камшик на кочияш. Лангтън виждаше как идеалните трептения пробягват по крепежите от стомана и бетон. Носещите кабели и тръби звънтяха като струните на арфа, някои от тях се накъсаха и шибнаха въздуха със смъртоносните си разплетени нишки.

Хората бягаха от Свода, писъците им се давеха под острите стонове на съпротивляващата се на напрежението стомана. Тухли и парчета зидария падаха с плясък в Мърси. Колко ли още оставаше, преди Сводът да се разпадне?

Лангтън се беше провалил. Беше закъснял.

Сестра Райт отвори очи и погледна инспектора. Устните ѝ помръднаха, но не се чуха думи. Лангтън отметна мръсната коса от лицето на младата жена и се замисли дали в момента тя разбира, че е победила.

Звукът от усукващата се стомана стана по-нисък и Лангтън отново вдигна очи. Като след лък, прокаран до края по струните на цигулката, вибрациите на метала започнаха да затихват. Треперенето на кулите полека се забави, докато най-сетне те се отпуснаха обратно неподвижни на основите си, подобно на снимка, дошла отново на фокус. Неестественото движение на пътната платформа и железопътните линии започна да отмира, вълнообразните трептения отслабваха, амплитудата им беше изчерпала енергията си. Като стихващи вълнички по повърхността на езеро, осцилацията престана.

Още няколко къса зидария паднаха във водата отдолу, пътната платформа се полюля още известно време по инерция. Но Сводът оцеля. Тишината, която настъпи след вибрациите, беше оглушителна.

Навсякъде край Лангтън хората се надигаха от земята и се обръщаха към Свода. Отдалече долетяха звънците на пожарните коли и линейките. От близките трибуни за публиката, сега килнати настрани като пияни, се носеха плач и ругатни. Хората се изправяха с усилие на крака, изтърсваха тухления прах и боклуците от дрехите си. Дори подплашените коне се бяха укротили.

Лангтън посегна и нежно затвори клепачите над пустите очи на сестра Райт. Скръсти ръцете ѝ на корема и посегна да покрие лицето ѝ. Когато обаче пусна лявата ѝ длан, нещо метално звънна на плочника. Ключ. Лангтън безмълвно го прибра в джоба си и придърпа куртката си върху безизразното, спокойно лице на младата жена.

Двадесет и едно

Лангтън се измъкна от Пиър Хед и от въпросите на майор Фелоус чак към шест часа сутринта на следващия ден. Изтощен, облечен във взети назаем дрехи, които не му ставаха, инспекторът махна на кабриолет и поръча на кочияша да кара надолу по Док Роуд. Хвърли един последен поглед назад, към пъплещите по Свода хора. Газовите фенери огряваха лицата на инженерите, изкопчиите, електротехниците и ордите от чиновници от Компанията. Хенри Марк Брунел се беше заклел, че Сводът ще бъде отворен до седмици. Хилядите хора, които чакаха да емигрират, му бяха повярвали.

Лангтън се отпусна назад на износената седалка на кабриолета. Всеки мускул го болеше; всяка фибра от тялото му плачеше за отдих, но инспекторът знаеше, че има още много работа за вършене. Макбрайд все още го чакаше в Лечебницата с Елси, бдяща до леглото му. Фелоус и Пърсел бяха настояли остро за пълен доклад, въпреки че Лангтън се съмняваше, че началникът му щеше да се зарадва от онова, което му предстоеше да прочете. Все още трябваше официално да закрие случая с Кеплер и изчезналия — вероятно мъртъв — Дърам. А и самата кралица Виктория беше настояла да се срещне с Лангтън, за да му благодари лично.

Всичко това щеше да почака.

При вика на инспектора кабриолетът спря пред входа на Гладстоун Док. Лангтън слезе по пустите стъпала до самия док и закрачи сред високите стени на тъмните складове. Чуваше как Мърси се плиска о дървените колове и каменните вълноломи под краката му. Колко мек и приятен беше този звук сега. Колко измамен.

Складът на сестра Райт изникна от дясната му страна. Инспекторът завари тежката дървена врата леко открехната. Вътре беше тъмно и очевидно напълно пусто. Лангтън щракна електрическия фенер, който беше взел назаем от камиона на Джордж Сапьора. Белият лъч освети прашен, празен коридор и по-тъмните очертания на отворени врати по дължината му. В първата стая Лангтън намери празни походни легла и преобърнати столове. Мозайка от пъстри карти за игра се беше посипала от масата на пода.