Стиг Ларшон: Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Не съм подозирал, че капиталистите изгарят от толкова силно желание да се занимават с благотворителна дейност.

– Вярвай ми, това бе най-голямата мечта на всеки капиталист. Русия и източноевропейските държави бяха последният голям неразработен пазар след Китай. За промишлеността не бе никакъв проблем да подкрепи правителството, особено като се има предвид, че предприятията трябваше да покрият само една минимална част от разходите. В крайна сметка КИП поглъща малко над трийсет милиарда шведски крони от парите на данъкоплатците. Парите щяха да се върнат в хазната под формата на бъдещи печалби. Формално идеята за създаването на КИП принадлежи на правителството, но влиянието на промишлеността е толкова силно, че действията на управлението на КИП са напълно независими.

– Разбирам. И каква е сензацията?

– Прояви малко търпение. В началото на проекта финансирането бе безпроблемно. Швеция все още не беше засегната от лихвената криза. Правителството бе доволно, че благодарение на КИП може да се похвали с голям шведски принос за утвърждаването на демокрацията на Изток.

– Значи това се случва по време на управлението на десните.

– Не намесвай политиката. Става въпрос за пари, няма значение дали министрите са назначени от социалистите или демократите. И така, в началото всичко се развива прекрасно, след това обаче се появяват валутните проблеми, а по-късно няколко новодемократи (нали помниш партията Нова демокрация?) повдигат въпроса, че липсва надзор на дейността на КИП. Един от техните идиоти бе объркал КИП с ШМАСР[18] и бе решил, че става въпрос за някакъв проклет благотворителен проект за подпомагане като тези в Танзания. През 1994 година е назначена комисия, която да разследва дейността на КИП. Към този момент има няколко проекта, които предизвикват подозрения, но първият, с който се залавя комисията, е „Минос“.

– А Венерстрьом не успява да представи отчет за изразходваните средства.

– Напротив. Венерстрьом представя блестящ отчет, съгласно който той е инвестирал малко над петдесет и четири милиона крони в „Минос“, но в изостаналата в икономическо отношение Полша имало прекалено големи структурни проблеми, за да може да функционира нормално едно модерно предприятие за производство на амбалаж. Продукцията им на практика била изместена от пазара от тази на конкурентно предприятие по подобен немски проект. Немците практически изкупували целия Източен блок.

– Ти каза, че той е получил шейсет милиона крони.

– Точно така. Парите на КИП всъщност представляват един вид безлихвени заеми. Идеята била предприятията да върнат част от средствата след определен брой години. Но „Минос“ фалира и проектът на Венерстрьом се проваля, за което никой не може да го държи отговорен. И така идва редът на държавните гаранции. Венерстрьом дори получава пълно обезщетение. Не само че не му се налага да връща изгубените след фалита на „Минос“ пари, но успява и да докаже, че той самият е загубил също толкова голяма сума собствени средства.

– Чакай да видим дали съм разбрал добре. Правителството е готово да предостави милиарди крони от парите на данъкоплатците на разположение на дипломати, които да проправят нови пътища на Изток. Промишлеността получава парите и ги инвестира в съвместни предприятия, след което прибира огромни печалби. Нищо ново под слънцето. Едни печелят, други плащат сметката и всички са наясно кой кой е.

– Ти си циник. Заемите трябваше да бъдат върнати на държавата.

– Ти каза, че те са безлихвени. Това означава, че данъкоплатците не са получили нищо срещу парите си. Венерстрьом прибира шейсет милиона, от които инвестира петдесет и четири. Какво се случва с останалите шест?

– Веднага щом разбира, че дейността на КИП ще бъде разследвана, Венерстрьом изпраща чек от шест милиона, с които покрива разликата. С това от юридическа гледна точка въпросът е приключен.

РОБЕРТ ЛИНДБЕРГ ЗАМЛЪКНА и погледна очаквателно Микаел.

– Изглежда, че Венерстрьом пропилява известна сума от парите на КИП, но на фона на разбунилите обществото случаи с изчезналия от „Сканска“ половин милиард и историята за „златния парашут“ на директора на АББ, благодарение на който той получава обезщетение от над един милиард крони, за него няма кой знае какво да се напише – констатира Микаел. – На днешните читатели им е дошло до гуша от статии за некомпетентни финансови юпита, макар че тук става въпрос за пари от данъци. Има ли още нещо?