Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Дааааа, уникално време беше – усмихна се Роберт. – И аз самият загубих доста. А Ханс-Ерик Венерстрьом – точно като всички останали играчи на пазара – се бореше със същия проблем. Компанията му притежаваше милиарди под формата на различни ценни книжа, но за сметка на това разполагаше с удивително малко пари в брой. Изведнъж се оказаха в ситуация, при която не можеха да теглят нови огромни заеми. Обичайната практика в такива случаи е да продадеш няколко недвижими имота и да си оближеш раните след загубата. Но през 1992 година никой не искаше да купува недвижимо имущество.

– Cash-flow problem[21].

– Точно така. А Венерстрьом не бе единственият, който изпитваше такива затруднения. Всеки бизнесмен…

– Недей да използваш тази дума. Наричай ги както щеш, но не обиждай тази изключително сериозна професия, като ги определяш като бизнесмени.

– …Борсови играчи тогава, всички те имаха недостиг на оборотни средства… Погледни го от тази страна: Венерстрьом получава шейсет милиона крони. От тях връща шест, но чак след три години. Разходите по „Минос“ не надхвърлят повече от милион. Дори само натрупаната за няколко години лихва върху тези пари никак не е малка. В зависимост от това как е инвестирал парите би могъл да ги удвои или дори да ги утрои. А това вече изобщо не е мижава сума. Наздраве впрочем.

Глава 2 Петък, 20 декември

Драган Армански бе на петдесет и шест години, родом от Хърватска. Баща му бе арменски евреин от Белорусия. Майка му – босненска мюсюлманка с гръцки корени. Тя бе взела в свои ръце духовното му възпитание, в резултат на което той сега бе част от голямата хетерогенна група хора, определяни от масмедиите като мюсюлмани. Имиграционните власти незнайно защо го бяха регистрирали като сърбин. По документи бе шведски гражданин, а снимката в паспорта му изобразяваше квадратно лице с голяма челюст, тъмни корени на брадата и сиви бакенбарди. Често го наричаха „арабина“, макар че в жилите му не течеше нито капка арабска кръв. За сметка на това обаче той представляваше такъв генетичен хибрид, че ненормалните расови биолози вероятно биха го окачествили като нисш човешки индивид.

Външният му вид напомняше слабо типичния подземен бос в американски гангстерски филм. В действителност той не бе нито наркотрафикант, нито наемен убиец на мафията. Беше способен индустриален икономист, който в началото на седемдесетте години бе започнал работа като умел икономически асистент в компанията за сигурност „Милтън Секюрити“, а три десетилетия по-късно се бе издигнал до поста на изпълнителен и оперативен директор.

Интересът му към въпросите на сигурността постепенно беше нараснал и се бе превърнал в страст. Бе като игра стратегия – да набележиш заплахата, да разработиш план за ответно действие, като през цялото време си една крачка пред промишлените шпиони, изнудвачите и крадците. Всичко започна, когато той разкри умелата измама срещу свой клиент, извършена с помощта на хитроумно счетоводство. Можеше да докаже точно кой от конкретна група от дванайсет души стоеше зад това и дори сега, трийсет години по-късно, помнеше потреса си, когато разбра как бе станала възможна цялата злоупотреба. Въпросната компания бе пропуснала да отстрани няколко очевидни пропуска в системата си за сигурност. Самият той се превърна от обикновен чиновник в активен участник в развитието на компанията, както и в специалист по икономически престъпления. След пет години стана член на Управителния съвет на предприятието, а след още десет зае поста на изпълнителен директор, което не мина без съпротива. Към настоящия момент тя отдавна вече бе изчезнала. По време на управлението си той превърна „Милтън Секюрити“ в една от най-компетентните и най-често наеманите компании за сигурност в Швеция.

„Милтън Секюрити“ разполагаше с триста и осем служители на постоянен договор и още около триста изпитани експерти на свободна практика, които бяха викани при нужда срещу съответния хонорар. Следователно ставаше въпрос за малка компания в сравнение с „Фалк“ или „Свенск бевакнингсшенст“[22]. Когато Армански започна работа в компанията, тя все още се казваше Охранителна фирма „Юхан Фредрик Милтън“ АБ, а клиентелата ѝ се състоеше предимно от търговски центрове, които се нуждаеха от охрана за магазините и от мускулести охранители. По време на неговото управление той я прекръсти на „Милтън Секюрити“, което имаше далеч по-интернационално звучене, и се насочи основно към съвременните технологии. Персоналът бе напълно подновен. На мястото на пенсионирани нощни пазачи, униформени фетишисти и допълнително заработващи гимназисти бяха назначени хора със сериозна компетентност. Армански привлече бивши полицаи за оперативни началници, политолози с познания в областта на международния тероризъм, личната охрана и промишления шпионаж, но преди всичко – специалисти по телекомуникация и компютри. Компанията премести централния си офис от Солна в новите модерни сгради близо до „Слусен“ в центъра на Стокхолм.