Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– За каква сума става въпрос?

– Почакай, има още да чуеш. Като цяло КИП бе плод на желанието на големите шведски предприятия да стъпят на източния пазар. Сред тях бяха мощни компании като АББ[14], „Сканска“[15] и така нататък. С други думи, все солидни фирми, а не някакви съмнителни предприятия.

– Да не би да твърдиш, че „Сканска“ не се занимава със спекулации? Нима техният изпълнителен директор не бе уволнен, след като позволи на сина си да пропилее половин милиард в набързо сключени сделки? И нима в момента не строят като луди в Лондон и Осло?

– Да, така е. Във всяка компания по света има идиоти, но ти знаеш какво имам предвид. Тук става въпрос за предприятия, които все пак имат собствено производство. Гръбнакът на шведската промишленост и така нататък.

– Как се вписва Венерстрьом в картината?

– Венерстрьом е основната фигура в цялата история. Пръкнал се отникъде младеж, без каквито и да било фамилни традиции в областта на промишлеността, на когото изобщо не му е тук мястото. Само че с годините успява да натрупа огромно богатство от игра на борсата, инвестира в стабилни предприятия и така си осигурява място сред големите играчи в света на бизнеса, като се вмъква през задния вход.

Микаел напълни чашата си с водка „Раймерхолмс“, облегна се назад и се опита да си спомни какво знаеше за Венерстрьом. Не бе никак много. Беше роден някъде в Норланд[16], където основава своя собствена инвеститорска компания през седемдесетте години. Натрупва известно състояние и се премества в Стокхолм, където прави шеметна кариера през благодатното време на осемдесетте. Създава концерна „Венерстрьом“, който по-късно прекръства на „Венестрьом груп“, след като отваря офиси в Лондон и Ню Йорк. Името на компанията се появява в статии редом с това на „Бейер“[17]. Венерстрьом търгува с акции и опциони и извършва различни трансакции. Превръща се в обект на интерес за клюкарската преса като един от многото нови милиардери с мансарда на улица „Страндвеген“, великолепна вила на остров Вермдьо и двайсет и три метрова моторница, която купи от една залязла вече разорена тенис звезда. Играч с безспорни качества, но осемдесетте бяха десетилетието на играчите и спекулантите с недвижими имоти, а и Венерстрьом не бе постигнал повече от всеки друг. Даже напротив – винаги бе стоял в сянката на Големите момчета. Липсваше му високопарният маниер на Стенбек и не откровеничеше пред пресата като Барневик. Вместо да се занимава с недвижими имоти, той бе направил редица инвестиции в страните от Източния блок. Когато през деветдесетте години балонът се спука и редица изпълнителни директори бяха принудени да разтворят златния си парашут, компанията на Венерстрьом преодоля кризата изненадващо безболезнено, без да се забърка в какъвто и да било скандал. Или, както бе обобщил самият „Файненшъл таймс“ в своя статия, това бе една „История за шведски успех“.

– През 1992 година Венерстрьом внезапно се явява пред КИП и заявява желанието си да получи субсидии. Представя план, очевидно подкрепен от местни заинтересовани лица в Полша, чиято цел е стартирането на производство на амбалаж за хранителната промишленост.

– С други думи, полагане основите на консервна промишленост.

– Не съвсем, но нещо подобно. Нямам представа кои точно личности от борда на КИП е познавал, но успява да измъкне шейсет милиона крони.

– Започва да става интересно. Нека да позная – парите изчезват вдън земя.

– Бъркаш – рече Роберт Линдберг и се усмихна като човек, който беше наясно с нещата. После се подкрепи с още няколко глътки водка. – Случилото се впоследствие представлява класическа икономическа история. Венерстрьом наистина основава предприятие за производство на амбалаж в Полша, по-точно в Лодз. Нарича го „Минос“. КИП получава няколко ентусиазирани отчета през 1993 година, след което настъпва мълчание. През 1994 година „Минос“ внезапно фалира.

РОБЕРТ ЛИНДБЕРГ трясна празната ракиена чаша в масата, за да демонстрира как бе рухнало предприятието.

– Проблемът с КИП бе, че липсваше стройна система за отчетност по проекта. Спомняш си какви времена бяха тогава. Всички бяха въодушевени и изпълнени с оптимизъм след падането на Берлинската стена. Източните държави щяха да се демократизират, заплахата от атомна война бе останала в миналото, а болшевиките се превърнаха в капиталисти за една нощ. Правителството искаше да затвърди устоите на демокрацията на Изток. Всеки капиталист искаше да участва в този процес и да помогне за изграждането на една нова Европа.