Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Бюрман бе a serious pain in the ass[62] и тя осъзна, че щеше да се превърне в major problem[63].

ГЛАВА 11 Събота, 1 февруари – вторник, 18 февруари

МИКАЕЛ И ЕРИКА се възползваха от малкото светли съботни часове и се разходиха покрай кея по пътя към Йостергорден. Макар че Микаел живееше на остров Хедебю вече от месец, все още не бе разглеждал вътрешността му; студът и постоянните снежни бури бяха убили всяко желание за подобни занимания. Но времето тази събота бе слънчево и приятно, сякаш Ерика бе донесла със себе си пролетен повей от юг. Бе само минус пет градуса. От двете страни на пътя се издигаха почти еднометрови преспи. Веднага щом подминаха последната къща на кея, навлязоха в гъста елхова гора. Микаел се изненада, че възвишението Сьодерберг бе доста по-високо и труднодостъпно, отколкото му изглеждаше от селото. Той се замисли за миг колко ли пъти Хариет Вангер си бе играла тук като дете, но след това прогони образа ѝ от съзнанието си. Гората свърши рязко след няколко километра пред оградата на чифлика „Йостергорден“. Оттук се виждаха бяла дървена постройка и голям червен обор. Те решиха да не влизат в двора на чифлика и се върнаха обратно по същия път.

Докато вървяха по алеята към имението „Вангешка“, Хенрик Вангер почука силно на прозореца и енергично им замаха да се качат при него на втория етаж. Микаел и Ерика се спогледаха.

– Искаш ли да се срещнеш с един индустриалец легенда? – попита Микаел.

– Хапе ли?

– Не и в събота.

Хенрик Вангер ги посрещна на прага на кабинета си и им подаде ръка.

– Познавам ви. Вие трябва да сте госпожица Бергер – рече той. – Микаел изобщо не ми спомена, че смятате да ни посетите.

ЕДНО ОТ НАЙ-ЯРКИТЕ качества на Ерика бе умението ѝ мигновено да завързва приятелства с всевъзможни индивиди. Микаел я бе виждал да изпробва чара си на петгодишни момченца, които само след десет минути бяха готови да зарежат майките си. Старците на осемдесет явно не правеха изключение. Трапчинките ѝ бяха само прелюдия. След две минути Ерика и Хенрик Вангер забравиха напълно Микаел и си бъбреха, сякаш се познават от деца. По-точно, откакто Ерика бе дете, ако се вземеше предвид разликата във възрастта им.

В самото начало Ерика се скара без грам стеснение на Хенрик Вангер, че бе подмамил отговорния ѝ редактор в пустошта. Старецът ѝ отвърна, че доколкото бе разбрал от различни комюникета в пресата, тя го бе уволнила. И ако все още не го бе сторила, то бе крайно време да освободи редакцията от излишния товар. Ерика направи демонстративна пауза, през която обмисли твърдението му и огледа изпитателно Микаел.

– В такъв случай – констатира Хенрик Вангер – младият господин Микаел Блумквист само би имал полза от малко скромен живот на село.

Ерика бе напълно съгласна с него.

В продължение на пет минути обсъдиха недостатъците му по изключително дразнещ начин. Микаел се облегна назад, преструвайки се на обиден, но се намръщи, когато Ерика направи няколко завоалирани двусмислени коментара за недостатъците му като журналист, които обаче също така можеха да загатват за слабостите му в леглото. Хенрик Вангер отметна глава назад и се разсмя с глас.

Микаел се изненада; коментарите бяха само шега, но той никога по-рано не бе виждал Хенрик Вангер толкова отпуснат и освободен. Изведнъж си го представи петдесет, не, трийсет години по-млад, един очарователен изкусител и привлекателен мъж. Вероятно през живота му бяха преминали различни жени, но той бе избрал да остане ерген вече половин век.

Микаел отпи глътка кафе и отново наостри уши, защото чу, че разговорът изведнъж бе станал сериозен и засягаше „Милениум“.

– От Микаел разбрах, че имате проблем с вестника.

Ерика хвърли поглед на Микаел.

– Не, той не е обсъждал вътрешните ви дела, но човек трябва да е сляп и глух, за да не усети, че вестникът ви се намира в затруднено положение точно като концерна „Вангер“.

– Ще успеем някак да се справим със ситуацията – отвърна Ерика предпазливо.

– Съмнявам се – възрази Хенрик Вангер.

– Защо?

– Ами да видим. Колко подчинени имате, шест? Вестникът излиза веднъж месечно, а тиражът му е двайсет и една хиляди броя. Печат и разпространение, наем за помещения… Нужен ви е годишен оборот от около десет милиона. Приходите от реклама трябва да покрият поне половината от тази сума.

– И?

– Ханс-Ерик Венерстрьом е далновиден и дребнав дявол, който явно няма намерение да ви остави на мира. Колко рекламодатели загубихте през последните месеци?