Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Не забравяй, че няма как да е напуснала острова – подчерта Хенрик Вангер. – Тук, на остров Хедебю, човек може да стане жертва на същите злополуки, както навсякъде другаде. Може да те удари гръм, но този ден нямаше буря. Може да те стъпче кон, да паднеш в кладенец или в някоя скална пропаст. Има стотици начини да загинеш в резултат на нещастен случай. Мислил съм върху повечето.

Той вдигна трети пръст.

– Има едно „но“, което се отнася до третата възможност – че момичето се е самоубило, напук на всички очаквания. Тогава тялото ѝ би трябвало да се намира някъде на този ограничен къс земя .

Хенрик Вангер удари с ръка по масата, точно в центъра на картата.

– В дните след изчезването ѝ претърсихме целия остров надлъж и нашир – всяка канавка, поле, пропаст и паднало дърво.

Старецът отмести поглед от Микаел и се загледа през прозореца в мрака навън. Гласът му се сниши и стана по-искрен.

– Аз продължих да я търся и през есента, след като издирването бе приключило и хората се бяха отказали. През свободното от работа време се отправях на дълги разходки по целия остров. Зимата дойде, а още не бяхме открили и следа от нея. Продължих отново напролет, докато не осъзнах, че е безсмислено. През лятото назначих трима мъже, които познаваха добре гората. Те отново претърсиха острова с кучета, обучени да откриват трупове. Провериха старателно всеки квадратен метър. Към този момент вече бях започнал да мисля, че не е изключено някой да ѝ е сторил зло. Това, което мъжете всъщност търсеха, бе евентуален гроб, където може би бяха скрили тялото ѝ. Издирването продължи три месеца. Не открихме и следа от Хариет. Сякаш бе потънала вдън земя.

– Идват ми наум няколко възможности – възрази Микаел.

– Нека да ги чуем.

– Би могла да се е удавила или да се е хвърлила в морето. Това все пак е остров, а водата може да заличи почти всички следи.

– Така е. Но вероятността не е голяма. Помисли върху следното: Ако Хариет бе станала жертва на злополука и се бе удавила, то, логично погледнато, това би трябвало да е станало някъде в района на селцето. Не забравяй, че през последните няколко десетилетия на Хедебю не се бе случвало нищо по-драматично от инцидента на моста и последвалата го олелия, така че не ми се вярва едно шестнайсетгодишно момиче да избере да се разхожда до другия края на острова в такъв момент. Има един още по-важен детайл – продължи той. – Водите тук са относително спокойни, без много течения, а вятърът по това време на годината духа от север или североизток. Ако нещо попадне във водата, то ще бъде изхвърлено някъде на отсрещния бряг, а почти по цялата му дължина има селища. Не си мисли, че не допуснахме и този вариант; претърсихме с драга всички места, където би могла да падне. Освен това наех няколко младежи от клуба за гмуркачи в Хедестад. Те цяло лято внимателно претърсваха дъното на пролива и край бреговете… Никаква следа. Убеден съм, че тялото ѝ не е било във водата. В противен случай щяхме да го открием.

– Но не би ли могло да ѝ се е случило нещо някъде другаде? Да, мостът е бил затворен, но отсрещният бряг не е далеч. Би могла да доплува дотам или да се качи на някоя лодка с гребла.

– Бе краят на септември и водата беше толкова студена, че на Хариет едва ли би ѝ хрумнало да се къпе насред цялата суетня. Но ако все пак бе решила да стигне с плуване до другия бряг, задължително щеше да бъде забелязана и да предизвика голяма олелия. На моста имаше около дванайсет души, а край водата стояха още двеста-триста зяпачи, които наблюдаваха случващото се.

– Ами вторият вариант, с лодката?

– Не. Този ден на остров Хедебю имаше точно тринайсет лодки. Повечето лодки за разходка вече бяха издърпани на сушата. По-долу във водата, край стария пристан, имаше две лодки „Петерсон“. От седемте плоскодънни лодки пет бяха изтеглени на сушата. Последните две се намираха до дома на свещеника: едната бе на брега, а другата – в морето. От другата страна на острова, край чифлика „Йостергорд“, имаше една моторница и още една плоскодънна лодка. Обходихме ги до една, всичките бяха на местата си. Ако тя все пак се бе качила на някоя, за да стигне до другия бряг, то щеше да бъде принудена да я остави там.

Хенрик Вангер вдигна четвърти пръст.

– Следователно остава само една разумна възможност и тя е, че Хариет не е изчезнала по своя воля. Някой ѝ е сторил зло и се е отървал от тялото.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕКАРА втория ден на Коледа със спорната книга на Микаел Блумквист, посветена на икономиката. Тя бе дебела двеста и десет страници. Заглавието ѝ бе „Кръстоносците“. Имаше и подзаглавие – „Порицаване на икономическите репортери“. Модерният дизайн на корицата бе дело на Кристер Малм. Тя изобразяваше Стокхолмската борса. Кристер Малм бе обработил снимката в програмата „Фотошоп“ и на читателя му трябваше малко време да разбере, че сградата всъщност се носеше във въздуха. Липсваше основа. Едва ли би могло да има друга обложка, която по-ясно да загатва посланието на книгата.