Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Ирене Несер освободи стаята в хотел „Матерхурн“ в осем и половина, веднага след като я събудиха. Взе си такси и заключи чантите си в гардероб на гарата. През следващите няколко часа посети девет частни банки, в които осребри част от облигациите от Каймановите острови. В три часа следобед бе осребрила около десет процента от тях и бе внесла парите в около трийсетина анонимни сметки. Тя събра останалите облигации и ги остави на съхранение в банков сейф.

Ирене Несер трябваше да се отбие на още няколко места в Цюрих, но това не бе спешно.

В ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА СЛЕДОБЕД Ирене Несер взе такси до летището, където посети дамската тоалетна и наряза паспорта и кредитната карта на Моника Шолс на малки парченца, които пусна в тоалетната чиния. Ножицата хвърли в едно кошче. След 11 септември 2001 година бе неразумно да привличаш вниманието на полицията, като носиш остри предмети в багажа си.

Ирене Несер се качи на полет GD890 до Осло, където взе специалния автобус до централната железопътна гара. Там отиде в тоалетната и сортира дрехите си. Разпредели принадлежностите на Моника Шолс, тоест перуката на черта и марковите дрехи, в три пластмасови торбички, които хвърли в различни контейнери и кошчета за смет до гарата. Златната верижка и обеците бяха дизайнерски украшения, които можеха да бъдат проследени; те заминаха в една канавка.

След известно колебание и безпокойство Ирене Несер реши да запази фалшивия латексов бюст.

След това осъзна, че не разполага с особено много време, изгълта набързо един хамбургер в „Макдоналдс“, като едновременно с това прехвърляше съдържанието от ексклузивната чанта за документи в старата си пътническа чанта. Преди да си тръгне, остави празната чанта за документи под масата. Тя си купи кафе лате в картонена чаша от едно малко магазинче и се затича към нощния влак за Стокхолм. Успя да се качи точно преди да затворят вратите. Бе резервирала едноместно купе.

Заключи вратата и за първи път от две денонощия насам усети, че нивото на адреналин в кръвта ѝ бе спаднало. Тя отвори прозореца на купето и наруши забраната за пушене, като запали цигара. Остана права и отпиваше малки глътки от кафето си, докато влакът напускаше Осло.

Прегледа мислено списъка си, за да е сигурна, че не бе забравила някой дребен детайл. След малко сбърчи чело и пребърка джобовете на якето си. Извади рекламната химикалка на хотел „Цимертал“ и я гледа замислено няколко минути, преди да я изхвърли през открехнатия прозорец.

След петнайсет минути се пъхна в леглото си и почти веднага заспа.

ЕПИЛОГ: ОТЧЕТЕН ДОКЛАД Четвъртък, 27 ноември – вторник, 30 декември

ТЕМАТИЧНАТА ПРИТУРКА НА „МИЛЕНИУМ“, ПОСВЕТЕНА НА Ханс-Ерик Венерстрьом, обхващаше цели четирийсет и шест страници от вестника и избухна като бомба с часовников механизъм през последната седмица на ноември. Под основното заглавие стояха имената на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. През първите няколко часа медиите не знаеха как да реагират на новината; заради един подобен текст от предната година Микаел Блумквист бе осъден на затвор за клевета и бе уволнен от „Милениум“. Следователно достоверността на статиите му бе определяна като много ниска. Сега същият вестник се завръщаше със статия от същия журналист, която съдържаше значително по-сериозни обвинения от онези, заради която бе осъден. На моменти съдържанието ѝ бе толкова абсурдно, че противоречеше на здравия разум. Шведските медии изчакваха, изпълнени с недоверие.

Вечерта обаче журналистка от ТВ 4 направи в началото на новините единайсетминутно обобщение на основните пунктове в обвиненията на Блумквист. Ерика Бергер бе обядвала с нея няколко дни по-рано и ѝ бе предоставила ексклузивен пилотен брой.

Подготвеният от ТВ 4 брутален телевизионен профил засенчи новините на Националната телевизия, които отразиха новината едва в емисията в девет часа. По това време дори Шведската телеграфна агенция пусна комюнике с предпазливото заглавие „Осъден журналист обвинява финансист в тежка престъпна дейност“. Текстът представляваше кратък преразказ на телевизионния репортаж, но самият факт, че телеграфната агенция бе публикувала новината, стана повод за трескава работа в консервативния сутрешен вестник[159] и още дузина местни издания, които трябваше да променят първите си страници, преди да се задвижат печатарските преси. До този момент половината вестници бяха взели решение да игнорират твърденията на „Милениум“.