Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

В един и пет, с няколко минути закъснение, влезе в банка „Дорфман“, която се намираше на около седемдесет метра от банка „Хаузер Дженерал“. Ирене Несер предварително си бе уговорила среща с някой си директор Хаселман. Тя се извини за закъснението. Говореше безупречен немски с норвежки акцент.

– Няма проблем, фройлайн – отвърна директор Хаселман. – С какво мога да ви бъда полезен?

Ирене Несер постави папката на масата пред него.

Директор Хаселман прегледа съдържанието ѝ първо съвсем набързо, после малко по-внимателно. Вдигна вежди и се усмихна учтиво.

Тя откри пет анонимни сметки с възможност за управление по интернет, чийто скрит титуляр бе едно фиктивно дружество в Гибралтар с на пръв поглед неизвестен собственик. То, от своя страна, бе регистрирано от местен агент за недвижими имоти, за което тя му бе заплатила петдесет хиляди крони от заетите от Микаел Блумквист пари. Лисбет осребри петдесет облигации и внесе парите по сметките. Всяка облигация бе на стойност от един милион крони.

ПОСЕЩЕНИЕТО в банка „Дорфман“ също се проточи, така че тя изостана още повече от графика си. Нямаше начин да успее да приключи с делата си, преди банките да затворят. Затова Ирене Несер се върна в Хотел „Матерхурн“, където в продължение на един час направи всичко възможно да я забележат и констатират присъствието ѝ. Но се оттегли рано, тъй като я болеше глава. Купи си хапчета против главоболие от рецепцията на хотела и поръча събуждане за осем сутринта, след което се прибра в стаята си.

Наближаваше пет часа и всички европейски банки бяха затворили. За сметка на това обаче тези в Америка току-що започваха работа. Тя включи лаптопа си и влезе в интернет през мобилния си телефон. Отдели един час, за да изпразни сметките, които бе открила в банка „Дорфман“ малко по-рано същия ден.

Раздели парите на малки суми и ги използва, за да заплати фактури на голям брой фиктивни фирми по целия свят. Когато приключи, парите отново се намираха в „Банка Крьоненфелд“ на Каймановите острови, но в съвсем друга сметка.

Ирене Несер сметна, че първата част от парите вече бе защитена и проследяването им беше почти невъзможно. Тя извърши едно-единствено плащане; около един милион крони бяха прехвърлени на сметка, към която бе свързана кредитната карта в портмонето ѝ. Тази сметка бе притежание на анонимна фирма с името „Wasp Enterprises“, регистрирана в Гибралтар.

НЯКОЛКО МИНУТИ ПО-КЪСНО момиче с руса подстригана на черта коса напусна „Матерхурн“ през една странична врата на хотелския бар. Моника Шолс се разходи до хотел „Цимертал“, кимна вежливо на рецепционистката и се качи с асансьора до стаята си.

След това посвети доста дълго време, за да се дегизира с „бойната униформа“ на Моника Шолс, да оправи грима си и да нанесе още един допълнителен слой от крема с телесен цвят върху татуировката на врата си. След това слезе в ресторанта на хотела и вечеря невероятно вкусно рибно блюдо. Поръча си бутилка вино от определена реколта, за което никога не бе чувала, но което струваше хиляда и двеста крони. Изпи около чаша и заряза остатъка на масата, след което се качи в стаята си. Остави бакшиш от около петстотин крони, за да може персоналът да я запомни.

Позволи на един подпийнал млад италианец с аристократично име, което тя не се постара да запомни, да я ухажва в продължение на три часа. Поделиха си две бутилки шампанско, от които тя изпи около чаша.

Към единайсет часа пияният ѝ кавалер се наведе напред и стисна фриволно бюста ѝ. Тя доволна хвана ръката му и я положи на масата. Той явно не разбра, че бе стиснал мек латекс. От време на време бяха твърде шумни, с което предизвикаха известно раздразнение у останалите гости. Когато Моника Шолс забеляза, че един от охраната започна да ги гледа навъсено малко преди полунощ, тя помогна на италианския си приятел да се качи до стаята си.

Докато той бе в банята, тя напълни чаша червено вино. После разгърна навит лист хартия и разтвори във виното таблетка „Рухипнол“[158]. Италианецът се трупяса свит на леглото една минута след като се бяха чукнали. Тя разхлаби възела на вратовръзката му, свали му обувките и го зави с одеяло. Изми чашите в банята и ги подсуши, преди да си отиде в стаята.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН МОНИКА ШОЛС закуси в стаята си в шест часа, остави тлъст бакшиш и освободи стаята в хотел „Цимертал“ преди седем. Преди това обаче отдели пет минути, за да изтрие всички пръстови отпечатъци от дръжките на вратите, гардеробите, тоалетните, телефонната слушалка и останалите предмети в стаята, които бе докосвала.