Тя замлъкна за миг. Микаел нямаше сили да погледне Лисбет Саландер в очите. Вместо това се втренчи в масата.
– Но аз не съм журналист – рече тя накрая.
– Какво искаш? – попита Дирх Фроде.
– Мартин е заснемал на видео жертвите си. Искам да се опитате да идентифицирате колкото се може повече от тях и да се погрижите семействата им да получат подобаваща компенсация. Освен това искам концернът „Вангер“ от този момент нататък да дарява два милиона крони годишно на Държавната организация за защита на жени и момичета от насилие в Швеция.
На Дирх Фроде му бяха нужни няколко минути да претегли наум сумата. След това кимна.
– Ще можеш ли да приемеш това, Микаел? – попита Лисбет.
Микаел изведнъж бе обзет от отчаяние. През цялата си професионална кариера до момента той се бе опитвал да разкрие онова, което други искаха да потулят, и моралът не му позволяваше да прикрие ужасяващите престъпления, извършени в мазето на Мартин Вангер. Същността на професията му изискваше да споделя това, което знаеше. Именно той бе критикувал колегите си, че пазят истината в тайна. А сега седеше тук и обсъждаше най-зловещия cover-up[141], за който някога бе чувал.
Той остана мълчалив доста дълго. След това също кимна.
– Добре тогава. – Дирх Фроде се обърна към Микаел. – Що се отнася до предложението на Хенрик за финансова компенсация…
– Може да си го завре отзад – рече Микаел. – Дирх, сега искам да си тръгнеш. Разбирам положението, в което се намираш, но в момента съм толкова ядосан на теб, Хенрик и Хариет, че ако останеш, ще се скараме.
ДИРХ ФРОДЕ ОСТАНА да седи край кухненската маса и изглежда нямаше никакво намерение да стане оттам.
– Не мога да си тръгна още – каза той. – Не съм приключил. Трябва да ти предам още едно съобщение, което няма да ти хареса. Хенрик настоява да го сторя тази вечер. Ако искаш, можеш да отидеш до болницата утре и да го направиш на бъзе и коприва.
Микаел вдигна бавно глава и го погледна в очите.
– Това е най-трудното нещо, което съм правил през целия си живот – продължи Дирх Фроде. – Но вярвам, че единственото правилно нещо, което можем да направим в момента, е да бъдем напълно искрени и да свалим всички карти на масата.
– Какво имаш да казваш?
– Когато миналата Коледа Хенрик се опитваше да те убеди да приемеш работата, нито той, нито аз вярвахме, че това ще доведе до нещо. Беше точно както той ти каза тогава – искаше да направи един последен опит. Беше проучил внимателно положението, в което се намираше ти, до голяма степен благодарение на съставения от госпожица Саландер доклад. Заложи на изолацията ти, предложи ти пари и използва правилната стръв.
– Венерстрьом – рече Микаел.
Фроде кимна.
– Блъфирахте?
– Не.
Лисбет Саландер вдигна вежди, изпълнена с любопитство.
– Хенрик ще изпълни обещанието си – рече Дирх Фроде. – Ще даде интервю и ще нападне публично Венерстрьом. Ще научиш всички подробности по-късно, но най-общо казано, по време на работата си във финансовия отдел на концерна „Вангер“ Ханс-Ерик Венерстрьом е използвал няколко милиона крони за валутни сделки. Това се случи много преди този вид операции да се превърнат в истински феномен. Той не бе имал пълномощия, нито разрешение от управлението на концерна за извършването на подобни действия. Сделките се оказаха неуспешни и той изведнъж трябваше да поеме отговорността за загуба от седем милиона крони, която се опита да прикрие отчасти с фалшифициране на счетоводните отчети и отчасти – с още по-смели операции. Хванаха го и бе уволнен.
– Имаше ли лична печалба?
– Да. Иронията е, че открадна около половин милион крони, с които основа „Wennerstroem Group“. Имаме всичко на хартия. Можеш да използваш информацията както намериш за добре, а Хенрик ще те подкрепи публично. Но…
– Но тази информация е безполезна – рече Микаел и удари с ръка по масата.
Дирх Фроде кимна.
– Случило се е преди трийсет години и днес е затворена страница – каза Микаел.
– Получаваш доказателство, че Венерстрьом е мошеник.
– Излизането наяве на подобна информация ще подразни Венерстрьом, но все едно комар го ухапал. Ще вдигне рамене и ще извърти нещата в своя полза, като публикува събощение в пресата, че Хенрик Вангер е старец, който се опитва да му измъкне някоя сделка. След това ще каже, че е действал по нареждане на Хенрик. Дори и да не успее да докаже невинността си, ще замаже всичко, така че хората ще реагират на цялата история само с повдигане на рамене.
Читать дальше