Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Мислех, че си си тръгнала – рече Микаел.

– Обърнах в Упсала.

– Доста километри за един ден.

– Заболяха ме задните части.

– Защо се върна?

Тя не отговори. Микаел не я притисна, а изчака, докато пиеха кафе. Тя заговори след десет минути.

– Компанията ти ми харесва – призна Лисбет с нежелание.

Никога преди не бе изговаряла подобни думи.

– Беше ми… интересно да работим заедно по този случай.

– И на мен – рече Микаел.

– Хмм.

– Факт е, че за първи път работя с такъв дяволски добър професионалист в набавянето на информация. Да, знам, че си проклет хакер и че се движиш в подозрителни кръгове, та ти е достатъчно едно вдигане на слушалката, за да осигуриш само за двайсет и четири часа незаконно подслушване на телефон в Лондон. Но постигаш реални резултати.

Тя го погледна за първи път, откакто седна на масата. Той знаеше толкова много от тайните ѝ. Как се бе стигнало дотук?

– Така стоят нещата. Добра съм с компютрите. Никога не съм имала проблем с четенето и разбирането на какъвто и да било текст.

– Благодарение на фотографската ти памет – рече той тихо.

– Предполагам. Просто разбирам от тези неща. Не става въпрос само за компютри и телефони, а и за двигателя на мотора ми, за телевизори, прахосмукачки, химически процеси и астрофизични формули. Аз съм луда. Урод.

Микаел сбърчи чело. Остана доста дълго мълчалив.

„Синдром на Аспбергер – помисли си той. – Или нещо подобно. Талантът да разбираш абстрактни аргументи и да откриваш логика там, където другите не виждат нищо.“

Лисбет бе втренчила поглед в масата.

– Повечето хора дават мило и драго за подобна дарба.

– Не искам да говоря за това.

– Добре, няма. Защо се върна?

– Не знам. Може би бе грешка.

Той я гледаше изпитателно.

– Лисбет, можеш ли да ми разтълкуваш значението на думата приятелство?

– Да харесваш някого.

– Да, но кое те кара да го харесваш?

Тя повдигна рамене.

– Според моето определение приятелството се гради на две неща – рече той внезапно. – Уважение и доверие. Може и да уважаваш някого, но ако му нямаш доверие, приятелството ви е обречено.

Тя продължаваше да мълчи.

– Вече разбрах, че не искаш да обсъждаш живота си с мен, но все някой ден трябва да решиш дали ще ми имаш доверие, или не. Искам да сме приятели, но затова са нужни двама.

– Харесва ми да правя секс с теб.

– Сексът няма нищо общо с приятелството. Да, приятелите могат да правят секс, но, Лисбет, ако трябваше да избирам между секс и приятелство с теб, то няма съмнение на какво ще се спра.

– Не разбирам. Искаш ли да правим секс, или не?

Микаел прехапа устни. Накрая въздъхна.

– Човек не бива да прави секс с хората, с които работи – промълви той. – Това води единствено до усложнения.

– Аз ли не съм разбрала, или с Ерика Бергер не се чукате при всяка възможност? А тя е и омъжена на всичкото отгоре.

Микаел помълча известно време.

– Аз и Ерика… Нашата история започна много преди да станем колеги. А това, че е женена, не те засяга.

– Аха, ето че изведнъж ти си този, който не иска да говори за себе си. Нима приятелството не се основава на доверие?

– Да. Исках да кажа, че няма да обсъждам една приятелка зад гърба ѝ. Тогава ще предам нейното доверие. И теб не бих обсъждал с Ерика зад гърба ти.

Лисбет Саландер обмисли думите му. Разговорът стана по-тежък, а тя не обичаше тежки разговори.

– Харесва ми да правя секс с теб – повтори тя.

– И на мен с теб… Но това не променя факта, че съм достатъчно стар, за да ти бъда баща.

– Не ми пука на колко години си.

– Не можеш да пренебрегнеш възрастовата разлика. Това не е добра предпоставка за дълготрайна връзка.

– Кой говори за дълготрайни връзки? – попита Лисбет. – Ние току-що приключихме един случай, в който главните герои са мъже с адски извратени сексуални наклонности. Ако зависеше от мен, щях да ги залича от лицето на земята, всички до един.

– Да, ти не правиш компромиси.

– Не – рече тя и се усмихна със своята странна крива усмивка. – Но ти не си такъв.

Тя се изправи.

– Сега ще вляза да си взема душ, след което смятам да легна гола в леглото ти. Ако мислиш, че си твърде стар, можеш да пренощуваш на походното легло.

Микаел я проследи с поглед. Каквито и проблеми да имаше Лисбет Саландер, срамежливостта не бе един от тях. Тя излизаше победител от всичките им спорове. След малко взе чашите за кафе и отиде в спалнята.

СТАНАХА КЪМ ДЕСЕТ ЧАСА, взеха си заедно душ и закусиха в градината. Дирх Фроде позвъни около единайсет, каза, че погребалната церемония ще се състои в два часа следобед, и ги попита дали смятат да присъстват.