Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Смяташ ли да пренощуваш тук? – попита тя.

– Мисля, че да.

– Искаш ли да те изчакам?

Той излезе от колата, заобиколи и я прегърна. Тя го отблъсна почти грубо. Микаел се отдръпна.

– Лисбет, ти си моя приятелка.

Тя го погледна с празни очи.

– Искаш ли да остана, за да има кого да изчукаш довечера?

Микаел я гледа доста дълго. След това се обърна, седна в колата и запали мотора. Свали прозореца. Отношението ѝ бе откровено враждебно.

– Искам да сме приятели – рече той. – Ако смяташ друго, не е нужно да ме чакаш.

ХЕНРИК ВАНГЕР ЧАКАШЕ напълно облечен, когато Дирх Фроде преведе Микаел до отделението. Той веднага се поинтересува от здравословното състояние на възрастния мъж.

– Ще ми позволят да отида на погребението на Мартин утре.

– Какво ви е разказал Дирх?

Хенрик Вангер заби поглед в пода.

– Разказа ми за стореното от Мартин и Готфрид. Нещата се оказаха много по-дълбоки, отколкото предполагах.

– Знам какво се е случило с Хариет.

– Как е умряла?

– Хариет не е умряла. Тя е жива. И много би искала да се срещнете, ако нямате нищо против.

И Хенрик Вангер, и Дирх Фроде се втренчиха в Микаел, сякаш той току-що бе преобърнал целия им свят.

– Отне ми известно време да я убедя да дойде тук. Тя е жива, чувства се добре и в момента е в Хедестад. Пристигна тази сутрин и може да бъде тук след половин час. Ако искате да я видите, разбира се.

НА МИКАЕЛ ОТНОВО му се наложи да разкаже цялата история от началото до края. Хенрик Вангер го слушаше толкова съсредоточено, сякаш присъстваше на Проповедта на планината на преродил се в съвременността Иисус. От време на време изстрелваше по някой въпрос или молеше Микаел да повтори нещо. Дирх Фроде не промълви нито дума.

Когато Микаел завърши разказа си, старецът остана мълчалив. Въпреки уверенията на лекарите, че Хенрик Вангер се бе възстановил от инфаркта, Микаел се страхуваше от мига, в който щеше да му разкаже всичко – боеше се, че това щеше да дойде в повече на стария човек. Но Хенрик изобщо не изглеждаше развълнуван, когато проговори. Единствено речта му бе леко помътнена.

– Горката Хариет. Да беше се обърнала към мен.

Микаел погледна часовника. Беше четири без пет.

– Искате ли да я видите? Тя все още се страхува, че ще я отблъснете, когато разберете какво е сторила.

– Ами цветята? – попита Хенрик.

– Попитах я в самолета на път към къщи. Тя обича един-единствен член на семейството и това сте вие. Именно тя, разбира се, ги е изпращала. Каза, че се е надявала така да се досетите, че е жива и се чувства добре, без да ѝ се налага да нарушава прикритието си. Но тъй като тя получава информация единствено от Анита, която никога не посещава Хедестад и заминава за чужбина веднага щом завършва образованието си, Хариет не знае почти нищо за случващото се тук. Тя никога не осъзнава колко силно сте страдали и как сте смятали, че убиецът ѝ ви се подиграва.

– Предполагам, че Анита е пускала цветята.

– Тя работи в самолетна компания и лети по целия свят. Изпращала ги е от местата, където се е озовавала.

– А ти как разбра, че точно Анита ѝ е помогнала?

– Благодарение на снимката, на която се вижда, че тя е отворила прозореца в стаята на Хариет.

– Но тя можеше да е забъркана… Можеше да се окаже убийца. Как разбра, че Хариет е жива?

Микаел гледа дълго Хенрик Вангер. След това се усмихна за първи път, откакто се бе върнал в Хедестад.

– Анита е била замесена в изчезването на Хариет, но не би могла да я убие.

– Как може да си сигурен?

– Защото това не е някакъв проклет криминален пъзел. Ако Анита бе убила Хариет, щяхте да сте открили тялото ѝ много отдавна. Значи единственият логичен извод бе, че ѝ е помогнала да избяга и да се скрие. Искате ли да я видите?

– Естествено.

МИКАЕЛ ВЗЕ ХАРИЕТ от асансьорите във фоайето. В първия миг не я позна; тя бе боядисала косата си кестенява, след като се бяха разделили на Арланда предния ден. Беше облечена с черен панталон, бяла блуза и елегантно сиво сако. Изглеждаше невероятно. Микаел се наведе и я целуна по бузата за късмет.

Хенрик стана от стола си, когато Микаел отвори вратата на Хариет Вангер. Тя си пое дълбоко въздух.

– Здравей, Хенрик.

Старецът я огледа от главата до краката. След това Хариет се приближи и го целуна по бузата. Микаел кимна на Дирх Фроде, затвори вратата и ги остави насаме.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР не беше в къщата, когато Микаел се върна на остров Хедебю. Мотоциклетът и видеоапаратурата ги нямаше, както и чантата ѝ с чисти дрехи и тоалетните принадлежности от банята. Видя му се пусто.