Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Дирх Фроде изглеждаше разстроен.

– Вие ме прецакахте – рече Микаел накрая.

– Микаел… Не искахме.

– Грешката е моя. Аз се хванах като удавник за сламка. Трябваше да се досетя, че ще стане така – той изведнъж се разсмя. – Хенрик е стара лисица. Опитваше се да пласира предложението си и ми каза каквото исках да чуя.

Микаел се изправи и отиде към кухненския плот. Обърна се към Фроде и обобщи всичките бушуващи в него чувства с една дума:

– Изчезни.

– Микаел… Съжалявам, че…

– Дирх. Върви си.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР НЕ БЕ СИГУРНА дали трябваше да отиде при Микаел, или да го остави на мира. Той разреши проблема, като внезапно си взе якето и, без да каже дума, затръшна вратата след себе си.

В продължение на един час Лисбет шареше напред-назад из кухнята. Беше ѝ толкова криво, че вдигна масата и изми чиниите – обикновено оставяше това на Микаел. От време на време се приближаваше до прозореца и се оглеждаше за него. Накрая така се притесни, че облече коженото си яке и излезе да го търси.

Първо отиде до пристанището за яхти. Прозорците на къщите все още светеха, но от Микаел нямаше и следа. Тя тръгна по пътеката край водата, където обикновено се разхождаха вечер. Къщата на Мартин Вангер бе тъмна и вече изглеждаше необитаема. Отиде и до камъните на носа, където бяха седели с Микаел някога, а после се прибра. Него все още го нямаше.

Лисбет се отправи към църквата. И там не го откри. Остана известно време, като се чудеше как да постъпи. След това се върна при мотора си, взе едно фенерче от чантата с инструменти и тръгна отново покрай водата. Отне ѝ доста време да премине по криволичещия полуобрасъл път и още повече – да открие пътеката до къщата на Готфрид. Лисбет я видя насред мрака, зад няколко дървета, когато почти беше стигнала до нея. Микаел го нямаше на верандата, а вратата бе заключена.

Тя отново се запъти към селото, но се спря, върна се и отиде до края на носа. Изведнъж съзря силуета на Микаел в мрака на кея, където Хариет Вангер бе удавила баща си. Едва тогава си отдъхна.

Той чу стъпките ѝ по кея и се обърна. Тя седна до него, без да каже нищо. Накрая той наруши тишината.

– Прости ми. Трябваше да остана за малко сам.

– Знам.

Тя запали две цигари и му подаде едната. Микаел я погледна. Лисбет Саландер бе най-асоциалният човек, когото някога беше срещал. Тя пресичаше всеки опит от негова страна да говорят за лични неща и никога не бе приемала какъвто и да било израз на съчувствие. Бе спасила живота му, а сега бе излязла посред нощ, за да го търси в пустошта. Той я прегърна.

– Сега си знам цената. Предадохме тези момичета – рече той. – Те ще потулят цялата история. Ще унищожат всичко от мазето на Мартин.

Лисбет не отговори.

– Ерика беше права – продължи той. – Щях да имам по-голяма полза, ако бях заминал за Испания и един месец се бях чукал с тамошните жени, пък след като се прибера, да се захвана с Венерстрьом. Сега пропилях месеци на вятъра.

– Ако беше заминал за Испания, Мартин Вангер щеше да продължава да убива в мазето си.

Настана тишина. Поседяха заедно доста дълго, след което той се изправи и предложи да се приберат.

Микаел заспа преди Лисбет. Тя лежеше будна и се вслушваше в дишането му. По някое време отиде в кухнята, свари кафе, седна насред мрака на кухненската пейка, отдаде се на тежък размисъл и изпуши няколко цигари. Не се съмняваше, че Вангер и Фроде щяха да прецакат Микаел. То си беше заложено в природата им. Но това бе негов проблем, а не неин. Или?

Накрая взе решение. Загаси фаса, върна се при Микаел, запали нощната лампа и го разтърси, докато той не се събуди. Беше два и половина сутринта.

– Какво?

– Имам въпрос. Стани!

Микаел стана и я погледна сънено.

– Когато те обвиниха – защо не се защити?

Микаел поклати глава и срещна очите ѝ. После хвърли поглед към часовника.

– Това е дълга история, Лисбет.

– Разказвай. Имам време.

Той дълго мълча, като обмисляше как да постъпи. Накрая реши да ѝ каже истината.

– Нямаше как да се защитя. Публикуваната информация бе фалшива.

– Когато влязох в компютъра ти и прочетох електронната ти кореспонденция с Ерика Бергер, видях доста препратки към аферата „Венерстрьом“, но през цялото време обсъждахте единствено практически детайли, свързани с процеса. Нямаше нито една дума за това, какво се бе случило в действителност. Кажи ми какво се обърка.

– Лисбет, не мога да ти разкрия истинската история. Изпързаляха ме. С Ерика сме убедени, че ако разкрием истината за случилото се, това ще подкопае още повече доверието на хората в нас.