Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Слушай сега, Кале Блумквист , вчера следобед ми чете проповед за приятелството, доверието и т.н. Аз нямам намерение да публикувам историята в интернет.

МИКАЕЛ ВЪЗРАЗИ НА НЯКОЛКО пъти. Напомни на Лисбет, че е дълбока нощ, и настояваше, че в момента няма сили да мисли за това. Но тя не отстъпи, докато той не се предаде. Микаел отиде до банята, наплиска лицето си с вода и сложи отново каната с кафето. След това се върна в леглото и ѝ разказа как преди две години бившият му съученик Роберт Линдберг бе събудил любопитството му в една жълта „Мелар – 30“ в пристанището на Архолма.

– Искаш да кажеш, че приятелят ти те е излъгал?

– Не. Той ми каза точно това, което знаеше, и аз открих документи от извършената ревизия, които потвърждаваха всяка негова дума. Дори отидох до Полша и снимах ламаринената барака, където се бе намирало предприятието „Минос“. Интервюирах няколко от работниците му. Всички казаха едно и също нещо.

– Не разбирам.

Микаел въздъхна. Мина известно време, преди да продължи.

– Разполагах с дяволски добра история. Все още не се бях обърнал за коментар към Венерстрьом, но историята ми беше непоклатима и ако я бях публикувал в този момент, щях да разклатя доста сериозно позициите му. Едва ли щеше да се стигне до обвинение в измама, тъй като сделката вече бе оправдана от ревизията, но щях да очерня репутацията му.

– Какво се обърка?

– По някое време някой откри върху какво работя и Венерстрьом научи за съществуването ми. Изведнъж започнаха да се случват странни неща. В началото получих заплахи. Анонимни обаждания от карти с предплатени разговори, които не можеха да бъдат проследени. Ерика също бе заплашвана. Обичайните глупости – зарежи историята, иначе ще те приковем към вратата на някоя плевня и т.н. Тя, разбира се, ужасно се ядоса.

Той взе една от цигарите на Лисбет.

– След това се случи нещо доста неприятно. Късно една нощ на излизане от редакцията бях нападнат от двама мъже, които просто ей така се приближиха до мен и ми удариха няколко юмрука. Свариха ме напълно неподготвен, разбиха ми устата и ме събориха на улицата. Не можах да ги идентифицирам, но единият приличаше на стар рокер.

– Ясно.

– Цялото това специално отношение, разбира се, само вбеси Ерика и ме накара да се заинатя още повече. Засилихме сигурността на „Милениум“. Проблемът бе, че мащабът на упражнявания върху нас тормоз не съответстваше на значимостта на историята. Не разбирахме защо се случва всичко това.

– Но публикуваната от вас история бе съвсем различна.

– Точно така. Изведнъж направихме пробив. Намерихме информатор, едно Deep Throat[142] от кръга на Венерстрьом. Този информатор буквално бе уплашен до смърт и ние се срещахме с него напълно анонимно в различни хотелски стаи. Той ни разказа, че парите от аферата „Минос“ са били вложени в сделки с оръжие по време на войната в Югославия. Венерстрьом бе търгувал с усташите[143]. Не само това. Той дори ни представи копия на писмени документи като доказателство.

– И вие му повярвахте?

– Беше доста убедителен. Предостави ни още информация, която ни отведе до друг информатор. Той също потвърди историята. Получихме дори снимка как един от най-близките сътрудници на Венерстрьом се ръкува с купувача. Разполагахме с невероятен подробен материал и изглежда всичко можеше да бъде доказано. И така ние го публикувахме.

– И всичко се оказа лъжа.

– БЕШЕ ЛЪЖА ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ – потвърди Микаел. – Документите бяха умело фалшифицирани. Адвокатът на Венерстрьом дори успя да докаже, че снимката на човека на финансовия магнат и ръководителя на усташите е монтаж от две отделни снимки, изготвен с помощта на Фотошоп.

– Невероятно – констатира Лисбет Саландер и кимна замислено.

– Нали? След това лесно разбрахме как ни бяха изманипулирали. Първоначалната ни история щеше да навреди на Венерстрьом. А така тя се изгуби сред всички останали неверни фалшифицирани факти – не съм чувал за по-ужасен капан. Публикувахме една статия, която лесно позволяваше на Венерстрьом да докаже пълната си невинност. Това бе изключително умела маневра.

– Вие не сте могли да се откажете от написаното и да разкажете истината. Нямали сте никакви доказателства, че Венерстрьом е организирал всичко.

– Още по-зле. Дори да бяхме имали глупостта да се опитаме да го направим и да обвиним Венерстрьом, никой нямаше да ни повярва. Щеше да прилича на отчаян опит от наша страна да хвърлим вината върху един невинен индустриален лидер. Щяхме да изглеждаме като пълни глупаци и конспиратори.