Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Да – с въздишка каза Ерландер.

Не се чувстваше уверен по чисто юридическите въпроси. Помисли известно време, после каза:

– Най-напред искаме да запитаме госпожица Саландер дали знае къде може да се намира нашият полицейски убиец Роналд Ниедерман. Може ли да я попитаме, дори и ако вие не присъствате?

Аника Джанини се поколеба.

– Окей. Може да я попитате дали би помогнала да се локализира Ниедерман. Но не може да ѝ задавате някакви въпроси, свързани с евентуални обвинения срещу нея. Споразумяхме ли се?

– Май да.

МАРКУС ЕРЛАНДЕР излезе от кабинета си, качи се един етаж по-нагоре и почука на вратата на ръководителката на предварителното следствие Агнета Йервас. Предаде съдържанието на разговора, който бе провел с Аника Джанини.

– Не знаех, че Саландер има адвокат.

– Нито пък аз. Джанини е наета от Микаел Блумквист. Не е сигурно дали Саландер знае нещо за това.

– Но Джанини не е адвокат по криминални дела. Тя се занимава с правата на жените. Един път чух нейна лекция; тя е умна, но абсолютно неподходяща за тази цел.

– Всеки случай това ще реши Саландер.

– Можем да го оспорим в съда. На Саландер трябва да ѝ се намери истински защитник, а не някоя знаменитост на лов за пари. Хм… Освен това Саландер е под попечителство. Не знам защо.

– Какво ще правим?

Агнета Йервас размисли за момент.

– Пълна каша. Не съм сигурна кой ще поеме делото, може да го преместят при Екстрьом в Стокхолм. Но тя трябва да има адвокат. Окей… попитай я дали иска Джанини.

КОГАТО СЕ ПРИБРА към пет следобед, Микаел отвори своя айбук на текста, който бе започнал да пише в хотела в Гьотеборг. Работи седем часа, докато не позапълни най-големите пролуки в историята. Оставаше още доста проучване.

Въпрос, на който не можеше да отговори, опирайки се на наличната документация, бе точно кои в Сепо освен Гунар Бьорк са направили конспирация, за да вкарат Лисбет Саландер в лудница. Не бе изчистил и въпроса какви са точно отношенията между Гунар Бьорк и психиатъра Петер Телебориан.

В полунощ изключи компютъра и отиде да си легне. За първи път от няколко седмици чувстваше, че може да се отпусне и да спи спокойно. Сюжетът бе под контрол. Колкото и много въпроси да оставаха, вече разполагаше с достатъчно материал, за да предизвика лавина от заглавия.

Понечи да се обади на Ерика Бергер и да я осведоми за положението.

После осъзна, че тя вече не е в „Милениум “ . И внезапно му стана трудно да заспи.

В 19,30 МЪЖЪТ С КАФЯВАТА чанта внимателно слезе от влака от Гьотеборг на Централна гара в Стокхолм и известно време постоя неподвижно сред хорското море, докато се ориентира. Пътуването му започна от Лахолм малко след осем сутринта. В Гьотеборг спря да обядва със стар приятел, преди да продължи пътя си до Стокхолм. Две години не бе пътувал и всъщност не планираше някога пак да посети столицата. Въпреки че бе живял в Стокхолм през по-голямата част от професионалния си живот, винаги се чувстваше като чужд там, особено след като се пенсионира.

Премина бавно през гарата, купи вечерните вестници и два банана от будката и се замисли, докато гледаше две забулени мюсюлманки, които бързо минаха покрай него. Не беше негов проблем, че хората ходят облечени така. Но все пак се питаше защо това трябва да става насред Стокхолм.

Измина около тристата метра до хотел „Фрей“, при старата поща на Васагатан. Това беше хотелът, в който винаги отсядаше при вече редките си посещения в Стокхолм. Беше в центъра и беше приличен. А и евтин – важна предпоставка, при положение, че сам си плащаше пътуването. Предния ден бе направил резервацията, представяйки се като Еверт Гулберг.

Щом се качи в стаята си, веднага отиде в тоалетната. Беше стигнал възрастта, когато се налагаше да посещава тоалетната доста често. Само преди няколко години спеше по цяла нощ, без да става да пикае.

Като излезе от тоалетната, си свали шапката, английска тъмнозелена филцова шапка, и разхлаби възела на вратовръзката. Беше висок 1,84 и тежеше шейсет и осем килограма, което значеше, че е слаб и строен. Носеше пепитено сако и тъмносиви панталони. Отвори кафявата чанта и разопакова две ризи, резервна вратовръзка и бельо, които остави в шкафа в стаята. После закачи връхното си палто и сакото на закачалката в дрешника зад вратата.

Беше рано да си ляга. И късно да отиде на вечерна разходка, занимание, което не намираше за особено приятно. Седна на задължителния за хотелската стая стол и се огледа. Включи телевизора, но намали докрай звука. Помисли дали да не се обади на рецепцията за кафе, но реши, че е късно. Вместо това отвори минибара, извади бутилчица „Джони Уокър“, изля я в чаша и я разреди със съвсем малко вода. Отвори вечерните вестници и внимателно прочете всичко написано през деня за преследването на Роналд Ниедерман и случая „Лисбет Саландер“. След това извади бележник в кожена подвързия и си записа някои неща.