Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Тогава трябва да установим кой работи против нас – каза Холмберг.

– Един момент – каза Соня Мудиг. – Имаме и Петер Телебориан. Той допринесе за нашето разследване, като направи психиатричен профил на Лисбет Саландер.

– Така е – каза Бублански с мрачен глас. – И какво каза?

– Беше много обезпокоен за нейната сигурност и ѝ желаеше доброто. Но накрая каза, че тя е опасна и ще оказва потенциална съпротива. Доста неща основахме на казаното от него.

– Той доста бе подгонил и Ханс Фасте – каза Холмберг. – Чули ли сме напоследък нещо за Фасте?

– В отпуск е – кратко отвърна Бублански. – Въпросът сега е как да продължим.

Следващите два часа посветиха на обсъждане на различни възможности. Единственото взето практическо решение бе Соня Мудиг да се върне в Гьотеборг на следващия ден и да разбере дали Лисбет Саландер има нещо да каже. Когато най-сетне се разделиха, Соня Мудиг и Курт Свенсон заедно слязоха в гаража.

– Само си мислех… – Курт Свенсон замълча.

– Да? – запита Мудиг.

– Само това, че когато говорихме с Телебориан, ти бе единствена от групата, която задаваше въпроси и правеше предположения.

– Така ли?

– Да… така. Добър инстинкт имаш – каза той.

Курт Свенсон далеч не беше известен с комплиментите си и това решително бе първият път, когато каза нещо позитивно и ободряващо на Соня Мудиг. Остави я със зяпнала уста при колата ѝ.

ГЛАВА ПЕТА Неделя, 10 април

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРЕКАРА съботната нощ в леглото с Ерика Бергер. Не се отдадоха на секс, просто лежаха и говориха. Съществена част от разговора посветиха на изясняване на подробностите в историята на Залаченко. Доверието между Микаел и Ерика бе такова, че той и за секунда не се поколеба да говори по този въпрос, въпреки че Ерика отиваше в конкурентния печат. Тази история беше находка на „Милениум“ и бе възможно Ерика да съжалява, че не може да бъде редактор на броя. Така че обсъждането ѝ беше един приятен начин да приключи работата си в „Милениум“ .

Говориха и за бъдещето и какво би означавала новата ситуация. Ерика бе твърдо решена да запази дяловото си участие във вестника и да остане в управата. Затова пък и двамата съзнаваха, че не може да се намесва в текущата редакционна работа.

– Дай ми някоя година там… пък кой знае. Може и да се върна в „Милениум“, като ми наближи времето да се пенсионирам – каза тя.

Обсъдиха и сложните си взаимоотношения. Съгласни бяха, че на практика нищо няма да се промени и че, разбира се, ще се срещат често и в бъдеще. Че ще стане като през осемдесетте години, преди старта на „Милениум“, когато все още бяха на различни работни места.

– Чисто и просто ще трябва да си запазваме час – констатира Ерика със слаба усмивка.

В НЕДЕЛЯ СУТРИНТА набързо се сбогуваха, преди Ерика да се прибере при съпруга си Грегер Бакман.

– Не знам какво да кажа – каза Ерика. – Но налице са всички белези, че си навлязъл в някакъв сюжет и че всичко друго остава на заден план. Знаеш ли, че се държиш като психопат, когато работиш?

Микаел се усмихна и я притисна до себе си.

След като тя си отиде, цялата му сутрин мина в звънене в Салгренската болница в опит да получи сведения за състоянието на Лисбет Саландер. Никой не искаше нищо да му каже. Накрая се обади на криминален инспектор Маркус Ерландер, който се осмели да говори и го уведоми, че като се имат предвид обстоятелствата, състоянието на Лисбет Саландер било добро и че лекарите, макар и предпазливи, били оптимисти. Попита дали може да я посети. Ерландер отвърна, че Лисбет Саландер е задържана с прокурорска заповед и че не може да приема посещения. Освен това състоянието ѝ било такова, че още не била разпитвана. Микаел изтръгна обещание от Ерландер, че ще му се обади, ако състоянието ѝ се влоши.

Докато проверяваше обажданията на мобилния си, Микаел видя, че има четирийсет и две неприети повиквания и есемеси от разни журналисти, които отчаяно се опитваха да се доберат до него. Новината, че именно той е намерил Лисбет Саландер и сигнализирал на Спасителната служба и че е в тясна връзка с развитието на събитията, през последното денонощие бе станала предмет на драматични спекулации в медиите.

Микаел изтри всички репортерски обаждания. Вместо това се обади на сестра си Аника Джанини и се уговори с нея за неделен обяд.

После звънна на Драган Армански, изпълнителен директор и оперативен шеф на предприятието за сигурност и охрана „Милтън Секюрити“. Успя да го намери на мобилния в жилището му в Лидингьо.