Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Ама тя ти го даде на тебе, - ухили му се Трев – Изям ли твоя пай, шъ има дъ ме

пили тя до свършека на света.

- Но вие сте ми приятел, господин Трев, - настояваше Лут – А доколкото това е

моят пай, аз решавам какво да го правя.

- Не бе, - отказа Трев – Да, ама имам еднъ малка задачка за теб, щото съм един

такъв благ и разбран шеф дето те оста’я да бачкаш, колкото ти душа иска.

- Да, господин Трев? – оживи се Лут.

- Гленда шъ си дойде към обед. Правичката дъ си ка’ем, нея рядко кога не мо’еш

дъ я видиш тук. Та шъ ми се иска да я подпиташ, такова, за името на онова маце, дето

беше там снощи.

- Онази, която ви се разкрещя ли, господин Трев?

- Същата, - подтвърди Трев.

- Разбира се, че ще я питам, - увери го Лут – Но защо сам не питате госпожица

Гленда? Тя нали ви познава.

Трев пак се подсмихна:

- Вярно, познава ме тя, и ето що си знам, че ще ме отсвири. Колкото разбирам, а

аз съм бая добър разбирач, шъ има тя мерак да те поопознае. Ей, не съм виждал досега

някоя мадама толкова да обича да жали хората като нея.

- В мен няма кой знае колко нещо за опознаване, - не се въодушеви Лут.

Трев го изгледа дълго и замислено. Лут изобщо не беше отместил очи от

работата си. Трев досега не беше виждал някой друг да се увлича толкова лесно. И

други хора, завършили в свещоливницата, бяха чудати, то си беше кажи речи

длъжностна характеристика, но това дребно тъмно-сиво типче беше някак си чудато в

другата крайност.

- Скив с’а, - каза му той – Шъ трябва повечко да излизаш, господин Луд.

- О, струва ми се, че това изобщо не е за мен, - разтревожи се Лут – И ми

позволете любезно да ви напомня, че името ми не завършва на звучна съгласна, благодаря ви предварително.

- Гледал ли си някога ритнитопковски мач?

- Не, господин Трев.

- Е, ‘начи те ‘зимам за мача довечера, - каза Трев - Аз, разбира се, не играя, ама

не изпускам мач, стига да мога де. Без студено оръжие, това задължително. Скоро

почва сезона, та с’а ‘сички загряват.

- Е, много мило от ваша страна, обаче...

- Чуй с’а, шъ те зема оттук в един часа.

27

- Но хората ще ме гледат! - паникьоса се Лут.

А в главата му звучеше гласът на Милейди, както винаги спокоен и студен: „ Не

изпъквай. Сливай се с тълпата.”

- Не бе, няма. Ти това го остай на мене. Шъ се опра’я. Да ти е сладък пая. Е, аз

съм чао.

Той измъкна от джоба си една консервена кутия, подаде си, подритна я във

въздуха, докосна я няколко пъти с връхчетата на пръстите си, така че тя се завъртя и

забляска като някое небесно тяло и после и тегли един силен шут, така че тя отпраши с

леко дрънчене през цялото мрачно помещение на няколко стъпки над топилните.

Въпреки всяка логика полетът и спря на няколко стъпки от отсрещната стена, завъртя

се за миг на място и се върна обратно, за изумление на Лут, с още по-висока скорост от

преди. Трев я хвана без никакво усилие и пак я прибра в джоба си.

- Как го правите, господин Трев? – попита смаян Лут.

- Ненъм, - отвърна Трев – Само се чудя, как другите не го могат. В завъртането

му е цаката. Лесна работа. Шъ се видим утре, окей? И да не забра’иш за онова име.

Конските омнибуси не бяха много по-бързи отколкото да си ходиш пеша, да

обаче като е пеша си го ходиш ти , а омнибусът си имаше седалки, покрив и пазач с

бойна секира, така че общо взето, като за прогизналите сиви часове преди съмване, си

струваше двата пенса. Гленда и Жулиета си седяха една до друга, подрусвайки се на

дупките на пътя, потънали в мислите си. Е, поне Гленда беше потънала в мислите си, а

на Жулиета и половин мисъл и стигаше за да потъне, че и толкова и беше много.

Гленда обаче добре се беше научила да познава, кога Жулиета се кани да

заговори. Беше нещо като усета на моряците, че вятърът се кани да се промени. Личеше

си, все едно мисленето трябваше първо добре да подгрее прекрасния и мозък преди да

го подкара.

- Кой беше оня пич дето дойде за бъбъл-енд-скуик, а? – попита

незаинтересувано тя, или, по-точно, тя сигурно си е мислела, че е било

незаинтересувано, или, още по-точно, сигурно е щяла да си го мисли, ако използваше

думи като „незаинтересувано”.

- А, това е Тревър Младонадеждов, - отговори Гленда – И хич не ти трябва да се

занимаваш с него.

- Що па не?

- Той е мътняк! Че и за битка се пише. А пък Големия Дейв Младонадеждов му е

татко! Твоят татко направо ще побеснее, само да чуе, че изобщо си говорила с него.