Дан Браун - Ад

В мига, в който натискът намаля, Ернесто се опита да се освободи, но тя пак го стисна и мускулите му отново блокираха. Той затаи дъх от болка — едва успяваше да си поеме въздух.

— Dobbiamo passare — каза тя. „Трябва да минем“. Посочи стоманената решетка, която Ернесто, слава богу, бе заключил. — Dov'e la chiave?***

— Non ce l'ho — успя да каже той. „Не е у мен“.

Високият мъж мина покрай тях, приближи се до решетката и огледа механизма.

— Заключването става с код — каза на жената. Акцентът му беше американски.

Жената коленичи до Ернесто, кафявите ѝ очи излъчваха леден хлад.

— Qual e la combinazione?**** — попита тя.

— Non posso!***** — отвърна той. — „Не ми е позволено…“

Тогава се случи нещо в горната част на гръбначния му стълб и Ернесто усети как цялото му тяло омекна. Миг по-късно той припадна.

Когато се свести, си даде сметка, че е идвал в съзнание и отново е припадал няколко минути. Спомни си разговори… още пронизителна болка… може би как го влачат? Всичко му беше размазано.

Когато паяжините на съзнанието му се разчистиха, видя странна гледка — обувките му бяха пред очите му, а връзките им бяха извадени. Чак тогава осъзна, че почти не може да помръдне. Лежеше настрани с вързани ръце и крака, очевидно с връзките на обувките му. Опита се да извика, но не успя да издаде нито звук. Един от чорапите му бе натъпкан в устата му. Но истинският страх го обзе миг по-късно, когато вдигна очи и видя телевизора, на който се излъчваше футболният мач. „Аз съм в офиса си…“

След решетката!?

Чу стъпки на тичащи хора, които се отдалечаваха по коридора… и след това заглъхнаха. Невъзможно! По някакъв начин русата жена го бе накарала да направи единственото, което му плащаха никога да не прави — да разкрие комбинацията, с която се заключваше входът към прочутия коридор Базари.

* Луд е този, който се меси в чужди дела — италианска поговорка. — Б. пр.

** За бога! (ит.) — Б. пр.

*** Къде е ключът? (ит.) — Б. пр.

**** Каква е комбинацията? (ит.) — Б. пр.

***** Не мога! (ит.) — Б. пр.

31.

Доктор Елизабет Сински усещаше как пристъпите на гадене и световъртеж стават все по-чести. Беше се отпуснала на задната седалка на паркирания пред двореца Пити ван. Войникът до нея я наблюдаваше с все по-голяма тревога. Преди секунди радиостанцията му бе изпращяла и се чу нещо за някаква костюмна галерия — тъкмо това изтръгна Елизабет от мрачните дълбини на съзнанието ѝ и кошмарите ѝ за зеленоокото чудовище.

Бе се озовала пак в затъмнената стая в Съвета по международни отношения в Ню Йорк и слушаше маниакалните тиради на тайнствения непознат, който я бе повикал там. Загадъчният мъж крачеше из стаята и върлинестият му силует се очертаваше зловещо на фона на изображението с голите и умиращи тела, вдъхновени от Дантевия „Ад“.

— Някой трябва да поведе тази война — заключи мъжът, — или това ни чака в бъдеще. Математиката го гарантира. В момента човечеството е в чистилището на отлагането, нерешителността и алчността… но кръговете на ада ни очакват точно под краката ни, за да ни погълнат.

Елизабет все още се гърчеше от чудовищните идеи, които този човек току-що бе изложил пред нея. Повече не можеше да търпи и скочи на крака.

— Това, което предлагате…

— Това е единствената ни възможност — прекъсна я той.

— Всъщност — отвърна тя — тъкмо се канех да кажа, че е престъпление.

Мъжът сви рамене.

— Пътят към рая минава през ада. Данте ни е научил на това.

— Вие сте луд!

— Луд? — повтори мъжът обидено. — Аз? Не мисля. Лудост е това, че СЗО се взира в бездната и отрича съществуването ѝ. Лудост е когато щраусът си заравя главата в пясъка, докато глутница хиени се приближава към него.

Преди Елизабет да успее да защити организацията си, мъжът смени изображението на екрана.

— И като стана въпрос за хиени — каза и посочи към новата картинка, — ето ви глутница хиени, които в момента се навъртат около човечеството… и бързо го обграждат.

Елизабет се изненада, че вижда познато изображение. Беше графика, публикувана от СЗО предната година, в която се очертаваха основните проблеми на околната среда, които според СЗО имаха най-голямо влияние върху световното здраве.

В списъка бяха: нуждата от чиста вода, температурите на повърхността на земята, намаляването на озоновия слой, усвояването на морските ресурси, изчезването на определени видове, концентрацията на въглеродния диоксид, изсичането на горите и повишаването на нивото на световния океан. Всички тези негативни влияния нарастваха през последния век. Но тук бяха раздути до ужасяващи нива.