Unknown - in0

руци толкова силно, че ноктите ми се забиваха в кожата на дланите.

боно да се върнат. Но знаех, че е напразно. Парадът бе осуетил пре­

- Добре. Спрете с тези глупости - намеси се Шарбоно и хвърли

следването и Сен Жак ни се бе изплъзнал.

цигарата си. - Да претърсим апартамента.

Един час по-късно се събрахме край колата. И двамата детективи

Той се обърна към патрулните полицаи:

бяха свалили саката и вратовръзките си и ги хвърлиха на задната се­

- Извикайте екип от лабораторията.

далка. Капчици пот блестяха по лицата им и се стичаха към яките на

- Дадено - кимна по-високият полицай и тръгна към патрулната

ризите им. Имаха мокри петна под мишниците и по гърбовете, а ли­

кола.

цето на Шарбоно бе с цвят на ягодово желе. Косата му отпред бе

Останалите безмълвно последвахме Шарбоно към тухлената

щръкнала, така че приличаше на лошо подстриган шнауцер*. Тенис­

сграда и влязохме отново в коридора. Вторият полицай остана на пост

ката ми бе подгизнала, а ластичният ми клин бе мокър, сякаш го бях

отвън.

облякла направо от пералнята. Дишането ни се бе поуспокоило и всич­

В наше отсъствие някой бе затворил външната врата, но тази на

ки изругаха поне по десет пъти.

номер 6 все още зееше широко отворена. Влязохме в стаята и се раз­

- По дяволите! - продължи Клодел в същия дух.

пръснахме във всички посоки, както преди.

Шарбоно се пресегна към вътрепшостта на колата и извади пакет

Тръгнах към дъното на стаята. Котлонът вече бе студен, а спаге­

цигари от джоба на сакото си. Облегна се на бронята, запали цигара­

тите изглеждаха още по-ужасно. Една муха танцуваше около ръба на

та си и издуха дима през ъгълчето на устата си.

тигана и ми напомни за други, по-зловещи отпадъци, които обитате­

- Копелето се промъкна през тълпата като хлебарка.

лят би могъл да остави. Нямаше никакви други промени.

Отидох до вратата в десния ъгъл на стаята. По пода имаше изро­

нена мазилка - последица от силното й блъсване в стената. Беше от-

* Немска порода кучета, чиято козина е с твърд и остър косъм, черна

или прошарена, а на главата има дълги висящи бакенбарди. — Б. ред.

* Отделяне на умъртвени тъкани на пластове. - Б. ред.

90

91

крехната и през нея се виждаше дървено стълбище, което водеше на­

Двамата с Шарбоно мълчахме. Мислехме си едно и също.

долу. То стигаше до малка площадка, правеше завой на деветдесет гра­

Мишел отпусна ръце, отиде до стълбите и тръгна нагоре. Послед­

дуса надясно и изчезваше в мрака. Площадката бе осеяна с метални

вах го. Когато се озовах в стаята, горещината ме обгърна непоноси­

кутийки от бира и безалкохолни. На нивото на очите от дървото стърча­

мо. Отидох до скованата маса и започнах да разглеждам колажа на сте­

ха ръждясали куки. Видях ключ за осветление на стената вляво. Пласт­

ната над нея.

масовата му част липсваше и голите жици стърчаха, извити като чер­

По средата имаше карта на Монреал, заобиколена с изрезки от вест­

веи.

ници и списания. Тези отдясно бяха типични порнографски снимки.

Шарбоно дойде до мен и бутна вратата назад с химикалката си. По­

Млади жени, заели странни пози, с липсващи или разхвърляни наоко­

сочих му ключа и той го натисна отново с нея. Някъде горе светна круш­

ло дрехи. Някои се цупеха, други се усмихваха подканващо, трети ими­

ка и долните стъпала се очертаха в сенчест сумрак. Ослушахме се. Ти­

тираха чувствено блаженство. Не изглеждаха убедителни. Човекът,

шина. Клодел се появи зад нас.

подбирал изрезките, бе еклектичен по отношение на вкуса си. Не про­

Шарбоно пристъпи на площадката, спря, после бавно заслиза. По­

явяваше предпочитания към тип телосложение, раса или цвят на ко­

следвах го. Всяко стъпало изскърцваше леко. Изранените ми крака тре­

сата. Забелязах, че краищата на всички снимки бяха внимателно из­

переха, сякаш бях бягала в маратон, но устоях на изкушението да се

рязани. Фотосите бяха закачени на равно разстояние един от друг.

подпра на стената. Стълбището беше тясно и пред мен виждах един­

Вляво от картата имаше изрезки от вестници. Въпреки че някои от

ствено раменете на детектива.

тях бяха на английски, повечето бяха от френската преса. Направи ми

В дъното въздухът бе влажен и миришеше на мухъл. Бузата ми го­

впечатление, че написаните на английски бяха неизменно придружа­