Unknown - in0

- Не се отделяйте!

изстреля нагоре и усетих или по-скоро чух как нещо изпука във вра­

Кимнах.

та ми. Ръката ме дръпна назад и ме притисна към гърдите на някакъв

Детективът си проправи път към западната страна на „Берже", къде­

гигант в работни дрехи. Някакво лице се доближи до ухото ми и ме

то тълпата не бе така многобройна. Следвах го с отмалели крака. После

лъхна воня на кисело вино, цигарен дим и гранясал чипс.

смени посоката и тръгна към колата. Втурнах се и сграбчих ръката

- Хей, малката, какво, по дяволите, си се забутала така?

му.

Не можех да отговоря даже и да исках. Това сякаш го ядоса още

- Сен Жак е там! - извиках аз и посочих в противоположната по­

повече и той пусна косата и врата ми, постави длани върху рамене­

сока. - Видях го!

те ми и ме блъсна силно. Главата ми се изстреля напред като от ка-

Клодел свъси вежди.

тапулт, така че връхлетях върху някаква жена с къси панталонки и ви­

- Вие отивате в колата - заяви той.

соки токчета. Тя изпищя и хората край нас леко се отдръпнаха. Раз­

- Видях го на „Сент Катрин"! - повторих аз, като помислих, че може

махах ръце, опитвайки да възстановя равновесието си, но беше пре­

би не ме е чул. - Пред „Ле Фуфун Електрик"! Вървеше към „Сен Ло­

калено късно. Вече бях на земята, като се стоварих върху нечие ко­

ран". - Гласът ми звучеше малко истерично дори и на самата мен, но

ляно.

привлякох вниманието му. Той се поколеба за миг, оценявайки кол­

При сблъсъка с паважа ожулих бузата и челото си и вдигнах ръце

ко сериозни са раните ми.

над главата си в инстинктивен опит да се предпазя. Кръвта пулсира­

- Добре ли сте?

ше в ушите ми. Усещах чакъла, който дращеше дясната ми буза, и раз­

-Да.

брах, че съм я одрала силно. Докато опитвах да се надигна, нечия обув­

- И ще отидете в колата?

ка се стовари тежко върху пръстите ми и ги смаза. Не виждах нищо

- Да! - Той се обърна. - Чакайте! - Повдигнах краката си и пре­

крачих ръждясалия метален кабел, който ограждаше площада. Оти-

88

89

дох до едно бетонно блокче и се качих на него с разтреперани крака.

- Той познава района - казах аз, устоявайки на желанието да ог­

Огледах морето от глави в търсене на оранжевата шапка. Нищо. Кло­

ледам раните по бузата си. - Това му помогна.

дел нетърпеливо чакаше, докато оглеждах тълпата, като постоянно ме­

Шарбоно запуши мълчаливо.

стеше поглед от мен към кръстовището и обратно. Напомняше ми на

- Мислите ли, че беше нашият човек от банкомата?

ловджийско куче, което очаква началния изстрел.

- По дяволите, не знам - въздъхнах аз. - Не видях лицето му.

Накрая поклатих глава и вдигнах ръце:

Клодел изсумтя, после извади носна кърпа от джоба си и започна

- Вървете. Аз ще продължа да се оглеждам.

да трие потта от врата си. Хвърлих поглед към него.

Той си запробива път с лакти в посоката, която му бях посочила.

- Вие успяхте ли да го зърнете?

Тълпата по „Сент Катрин" бе по-огромна от всякога и след няколко:

Ново изсумтяване.

минути главата на Клодел изчезна сред нея. Множеството сякаш го

Видях го как клати глава и намерението ми да не коментирам се

погълна.

изпари.

Взирах се, докато очите ми се замъглиха, но колкото и да се на­

- Третирате ме, сякаш съм малоумна, господин Клодел, и от това

прягах, не можах да видя Шарбоно или Сен Жак. Отвъд „Сент Юр-

започва да ми писва.

бен" забелязах патрулна кола, която пъплеше в началото на тълпата;

Детективът произведе поредното си изсумтяване.

с пуснати сигнални светлини. Хората обаче не обръщаха внимание на

- Как е лицето ви? - попита той.

настойчивия вой на сирената й. За миг зърнах нещо оранжево, но се

- Прекрасно! - отвърнах му през зъби. - На моята възраст това

оказа, че това е жена, преоблечена като тигър. След няколко минути

си е като безплатна ексфолиация*.

мина покрай мен, като носеше в ръка главата от костюма си и пиеше

- Следващия път, когато решите да се впуснете в преследване на

кола.

някой престъпник, не очаквайте да ви вдигам от земята.

Слънцето приличаше и главата ми бучеше. Усещах как коричка-

- Следващия път се постарайте да подсигурите по-добре мястото,

където ще извършвате арест, и на мен няма да ми се налага да преслед­

та засъхва на изранената ми буза. Продължавах да се взирам и да об­

вам престъпника. - Кръвта пулсираше в слепоочията ми и стисках юм­

хождам с поглед тълпата. Не исках да се откажа, преди Клодел или Шар­