Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

започнат, макар че за тях, разбира се, имаше само гол чай. Баба Броуди

започна първа, като сграби лакомо своите меки препечени филийки.

Понякога, когато синът й биваше в особено добро настроение, той шумно и

подаваше късчета от своята чиния, но тази вечер по държането му тя

познаваше, че това рядко благоволение няма да и се окаже и смирено се

задоволяваше с малкото удоволствие, което определената за нея храна

можеше да създаде. Другите започнаха да се хранят всеки по свой начин.

Неси ядеше простата храна усърдно, Мери - разсеяно, а г-жа Броуди, която

преди един час скришом бе позакусила, чоплеше изгорения хляб на чинията

си с израза на човек, който е твърде чувствителен, твърде обзет от

загриженост за другите, за да може да яде. Цареше пълна тишина,

прекъсвана само от сърбането, което се чуваше, когато бащата поднасяше

чашата към мустаците си, от тракането на овехтелите изкуствени зъби на

бабата, която се мъчеше да извлече максимално удоволствие и питателност

от храната, и от време на време от подсмърчането на неизцеримия нос на

Мама. Участниците в това странно семейно угощение не показваха нито

изненада, нито забавление или смущение, нито пък съжаление поради липсата

на разговор, а дъвчеха, пиеха и преглъщаха, без да продумат, под

заплашителния господствуващ над масата поглед на Броуди. Когато той

предпочиташе да мълчи, не биваше да се проговаря нито дума, а тази вечер

той бе особено сърдит, хвърляше мрачни погледи наоколо и докато дъвчеше с

пълна уста, със злоба се взираше в майка си, която топеше коричките в чая

и от усърдие не забелязваше неодобрението на сина си. Най-после той

проговори, обръщайки се към нея:

- Свиня ли си, та ядеш така, дърто? Стресната, тя вдигна очи и запремига

насреща му:

- Ъ? Какво, Джеймс? Как, как ям?

- Ядеш като свиня, която размазва и кисне храната си в копанята. Не

усещаш ли, че ядеш като гладно прасе? Натопи си и копитата в коритото, че

да ти дойде сърце на място! Хайде, та да замязаш съвсем на животно! Не е

ли останало поне малко гордост и приличие в изсъхналия ти мозък?

- Забравих. Съвсем забравих. Няма вече. Да, да, ще помня. - От

възбуждение тя шумно се уригна.

- Хубаво - присмя се Броуди, - гледай да се

държиш прилично, дъртушо. - Лицето му се помрачи. - Много хубаво; човек

като мен трябва да понася такова нещо в собствената си къща... - Той се

блъсна с огромния си юмрук по гърдите, които издумтяха като тъпан.

- Аз - извика той, - аз! - Изведнъж Броуди се сепна, изгледа всички изпод

свъсените си рунтави вежди и отново се зае да яде.

Макар и гневно той бе проговорил и съгласно неписаните закони на къщата

забраната върху разговорите бе вдигната.

- Подай чашата на баща си, Неси, да му сипя топъл чай. Мисля, че вече се

свършва - се обади г-жа Боуди примирително.

- Да, Мама.

- Мери, мила, Дръж се изправено и не ядосвай баща си. Сигурна съм, че е

прекарал тежъкден.

- Да, Мама - каза Мери, която седеше изправено -и никого не ядосваше.

- Подай тогава сладкото на баща си.

Умилостивяването на разгневения лъв. бе започнало и трябваше да продължи,

ето защо, след като почака малко, Мама подхвана една обикновена безопасна

тема.

- Е, Неси, миличка, как беше днес в училище? Неси започна плахо:

- Доста добре, Мама.

Броуди задържа във въздуха чашата, която поднасяше към устните си.

- Доста добре? Още си първа в класа, нали? Неси сведе очи.

- Днес не, татко. Втора съм.

- Какво? Оставила си някой да те бие! Кой е това? Кой те е изпреварил?

- Джон Грирсън.

- Грирсън! Тоя жалък количкарски син! Тоя долен бъркач на трици! Има да

се хвали сега! За бога, какво те е прихванало? Не разбираш ли какво ще

значи за тебе образованието ти?

Нежното дете избухна в плач.

- Тя е първа в класа вече близо шест седмици, татко - се намеси Мери

смело, - а и другите са малко по-големи от нея.

Броуди я смрази с един поглед.

- Ти си свивай устата и приказвай само като те питат - прогърмя той. -

Имам да ти кажа нещо ей сега, тогава ще трябва да поизползуваш дългия си

език, хубостнице.

- Това е заради френския - изхълца Неси. - Не мога да запомня родовете.

По смятане, история и география съм много добре, но френският не ми

върви. Чувствувам, че никога няма да го усвоя.

- Няма да го усвоиш! А аз ти казвам, че ще го усвоиш. Ти ще бъдеш

образована, моето момиче. Въпреки че си малка, казват, че имаш ум -