Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

по-стара. Това беше майката на Мери, но сега те изглеждаха така чужди и

без родство помежду си, като стара овца и млад фавн.

Научила се по неволя"да овладява всяко положение "у дома, Мама, както

всички в къщата наричаха госпожа Броуди, от пръв поглед схвана яростта на

старата жена и смущението на -Мери.

- Стани веднага, Мери - извика тя. - Наближава

пет и половина, а чаят още не е попарен. Върви повикай сестра си! Препече

ли хляба, бабо? Господи, изгорила си едно парче. Дай го на мен. Аз ще го

изям. В нашия дом не можем да прахосваме.

Тя взе изгореното парче хляб и го постави внимателно на чинията си, след

това започна ненужно да мести всичко по масата, като че ли нищо не е било

добре наредено и нямаше да бъде добре наредено, докато тя не изкупи греха

за небрежното нареждане на масата със смирения си труд и собствените си

усилия.

- Що за начин да се нарежда масата! - мърмореше тя пренебрежително,

докато дъщеря й стана и отиде в хола.

- Неси, Неси - извика Мери, - време е за чая, време е за чая!

Слаб треперлив глас отговори напевно отгоре:

- Слизам! Чакай ме!

Минутка по-късно двете сестри влязоха в стаята. Веднага и независимо от

разликата във възрастта им - Неси бе дванадесетгодишна - изпъкваше

поразителният контраст в характера и чертите им. Неси бе диаметрално

противоположен тип на Мери. Косата й бе светлоруса, почти безцветна,

сплетена на две прибрани плитки. Неси бе наследила от майка си нейните

светли, кротки, влажни очи с деликатна, обсипана с бели капчици синевина

на вероники; те винаги имаха такъв мек примирителен израз, който й

придаваше вид, че постоянно се старае да угоди на другите. Лицето й бе

тясно, с високо, деликатно бяло чело, розови бузи като на восъчна кукла,

тънка заострена брадичка и малка уста, винаги полуотворена поради

увисналата долна устна; всичко това, както и сегашната й блага и занесена

усмивка изразяваше нейната незрялост и чистосърдечност, но не по-малко и

вроденото й безсилие.

- Не сме ли малко подранили тази вечер, мамо? - попита Неси отпуснато и

се представи пред майка си за преглед.

Госпожа Броуди, заета с последните подробности по нареждането, в отговор

махна с ръка.

- Изми ли си ръцете? - отговори тя, без да я погледне. После, като

погледна към часовника и без да изчака отговор, заповяда със съответен

жест:

- Сядайте!

Четирите жени в стаята седнаха край масата; баба Броуди както обикновено

беше първа. Те седяха в очакване, като госпожа Броуди нервно държеше

ръката си върху вълнената покривка на чайника; тогава в тишината прозвуча

дълбокият звук на стария часовник в хола, който удари половина, и в същия

момент входната врата тракна и шумно се затвори. На закачалката изтрополи

бастун; тежки стъпки се чуха в коридора; кухненската врата се отвори и

Джеймс Броуди влезе в стаята. Той пристъпи до очакващия го стол, седна,

протегна ръка да поеме своята специално голяма чаша, пълна догоре с горещ

чай, получи направо от печката голяма чиния пържени яйца с шунка, пое

нарязаните специално за него и намазани с масло филии бял хляб и едва

седнал, започна да яде. Значи това бе причината да се приготви всичко

своевременно, обяснението за сервилното им очакване. Този ритуал -

незабавно да се обслужва господарят на къщата, както при храненето, така

и за всичко друго, бе един от неписаните закони, които определяха

поведението на това семейство.

Броуди ядеше лакомо и с очевидно удоволствие. Той беше огромен човек,

висок повече от метър и осемдесет, с рамене и врат на бик. Главата му

беше масивна, сивите очи малки и хлътнали, челюстта му твърда и толкова

мускулеста, че като дъвчеше, под гладките му кафяви страни ритмично се

издигаха и отпускаха големи твърди възли. Лицето му бе широко и силно и

би изглеждало благородно, ако челото му беше по-високо и разстоянието

между очите по-голямо. Големи кафяви мустаци покриваха горната му устна,

като скриваха отчасти и устата; но под това ласкаво прикритие долната му

устна се издаваше напред с неограничена и мрачна арогантност.

Ръцете му бяха грамадни, обрасли отгоре и по дебелите лопатести пръсти с

изобилни тъмни косми. Ножът и вилицата, сграбчени в тези огромни лапи,

изглеждаха неуместни като нелепи играчки в сравнение с тях.

Сега, след като Броуди бе захванал да яде, бе допустимо и другите да