Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

които я пронизваха, гледаха мрачно и изпод вежди като потайни, близко

разположени очи.

Непосредствено под кулата се намираше тясната входна врата, чиито

удължени пропорции й придаваха хилав и негостоприемен вид като враждебно

стиснати устни. Страничните стълбове на вратата се издигаха над щурца и

преминаваха във висока арка, която заграждаше мрачни, тъмноцветни стъкла

и завършваше с тънък, остър връх. Подобно на входа, прозорците на къщата

бяха тесни и непрофилирани. Те просто приличаха на дупки, пробити в

дебелия зид, които неохотно пропускаха светлината, обаче закриваха

вътрешността за чужди погледи.

Целият изглед на къщата бе тайнствен, отблъскващ, зловещ; намерението на

строителя й също бе скрито и неясно. Дори само по размерите си тя далеч

не можеше да достигне замаха и великолепието на благородническо жилище,

ако наистина с такава цел бяха поставени фронтоните и, зъберите и

изобилните остри ъгли. И все пак със своята студенина, твърдост и сила тя

не можеше да се отмине просто като опит за самодоволна проява на надута

суетност. Зъберите й бяха само за форма, но не бяха смешни, видът й бе

чудноват, но не абсурден; в грандиозната и архитектура имаше нещо, което

възпираше присмеха, някаква прикрита, по-дълбока, по-извратена идея,

долавяща се след най-задълбочено търсене, излъчвана от къщата като нещо

обезобразено и въплътено в самата постройка като каменно отрицание на

истината.

Хората от Ливънфорд никога не се присмиваха на тази къща, поне не

открито. Някаква неосезаема сила, проникваща в околната атмосфера, не им

позволяваше дори да се усмихват.

Пред жилището нямаше градина, а посипан с чакъл двор, гол, сух, но

безукорно чист, в средата с чудновато украшение - малко бронзово оръдие,

- едно време то бе съставлявало част от въоръжението на някаква фрегата,

много отдавна бе участвувало в последния й залп и след дълги години,

прекарани сред купища захвърлени железарии, сега стоеше чинно и излъскано

между две симетрични купчинки гюллета, завършвайки нелепия вид на това

фантастично жилище.

Зад къщата се виждаше обрасъл с трева четириъгълник с четири железни кола

за простиране на дрехи в ъглите, ограден с висока каменна стена, край

която туктаме растяха храсти френско грозде, единствената растителност в

тази пародия на градина, ако не се смяташе едно дърво с тъжен изглед,

което никога не цъфтеше и бе свело клони към кухненския прозорец.

През този кухненски прозорец, въпреки че бе закрит от люляковото дърво,

можеше да се различи нещо от вътрешността. Стаята изглеждаше просторна,

мебилирана удобно, макар и неприветливо, със столове и диван, тапицирани

с росхар, с голяма маса, изтумбен скрин пред едната стена и голяма

махагонова тоалетка до другата стена. Излъскана мушама покриваше пода,

жълти гланцови тапети - стените, тежък мра

10

морен часовник украсяваше камината и показваше с лек оттенък на

надменност, че това не беше просто -тая за готвене (всъщност обикновено

готвеха в съседния килер), а обща, всекидневна стая, където обитателите

се хранеха, прекарваха свободното си време и водеха семеен живот.

Стрелките на богато украсения часовник показваха пет часа и двадесет

минути. Старата баба Броуди седеше на стола си в ъгъла край печката и

препичаше хляб за чай. Тя беше грубовата, кокалеста жена, свита, но не

повехнала за своите седемдесет и две години, сбръчкана и възлеста като

дънер на изсъхнало дърво, изсушена, но още здрава и жилава, закоравяла от

старостта и преживените години. Ръцете й бяха особено много сгърчени, с

подути от артрит стави. Лицето й имаше цвета.на увехнал лист и бе

прорязано и насечено от бръчки; чертите й бяха едри, мъжки и твърди;

косата й, още черна, бе разделена на път по средата, оставяйки права бяла

бразда, и бе стегната здраво в твърд кок на тила; няколко дебели къси

косъма стърчаха разхвърлени като бурени по брадата и горната й устна. Тя

носеше черно елече и шал, малка черна шапчица, дълга влачеща се пола със

същия цвят и обувки с ластици, които, макар че бяха големи, показваха

ясно подутините на възпалените й пръсти и плоските й набити ходила.

Както се бе навела над огъня с леко килната от усилията шапчица, хванала

с двете си треперещи ръце голямата вилица, тя препичаше две големи филии

с хляб с безкрайна грижливост, леко, нежно, като внимаваше средината да