Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

такова момиче да питаш и що за въпроси са това! Стига толкова, моля ти

се! Сега ще се упражнявам, не ме прекъсвай!

Той стана и като се наведе внимателно, за да не измачка новите си

панталони, измъкна изпод леглото един калъф и извади от него мандолина,

украсена с розова копринена панделка, вързана на голяма джуфка. След това

той разгъна една тънка нотна книжка с жълти корици и голямо заглавие:

"Първи стъпки с мандолината", а по-долу с по-дребни букви: "Ръководство

на леля Нели за млади мандолинисти по метода на прочутия сеньор Розас".

Мат отвори книжката на втора страница, сложи я на леглото пред себе си,

седна до нея в живописно отпусната поза, привлече романтичния инструмент

и започна да свири. Но той, уви, не оправда очакванията, които събуждаше

позата му на опитен майстор, нито се впусна бурно в някаква очарователна

серенада, а бавно и мъчително издрънка два-три такта от "Нели Блай",

препъвайки се все повече, докато най-после спря.

- Почни пак - каза Мери окуражително. Той я награди със сърдит поглед.

- Струва ми се, че те помолих да пазиш тишина.

госпожице Бърборкова. Не забравяй, че това е най-трудният и сложен

инструмент. Трябва да се усъвършенствувам, преди да замина за Индия.

Тогава ще мога да свиря на дамите на кораба през тропическите вечери.

Човек трябва да се упражнява! Ти знаеш, че чудесно напредвам, но може би

искаш сама да се опиташ, щом си толкова умна.

Той обаче започна отново и най-после издрънка песента до края. Поредицата

от нестройни фалшиви тонове измъчваше слуха. На това изкуство, както и на

пушенето, Мат се наслаждаваше само в отсъствие на баща си. Подпряла брада

на ръцете си, Мери все пак му се възхищаваше, като повече го гледаше,

отколкото слушаше.

Като свърши, Матю прокара пръсти през косата си с небрежен романтичен

жест.

- Може би тази вечер не съм в най-добрата си форма, май че съм малко

печален, замислен, нали знаеш, Мери. Може да е от някоя малка неприятност

в кантората днес... тези проклети цифри... това дразни такива артистични

натури като мен. Наистина не ме разбират там на корабостроителницата. -

Той въздъхна замечтано и тъжно, както подобаваше на неговото неразбрано

изкуство, но скоро вдигна глава и попита, жаден за похвала:

- Как беше наистина? Как ти се видя?

- Много прилича каза насърчително Мери.

- На какво? - запита той със съмнение.

- На "Галопа на веселата Кети", разбира се!

- Глупачка! извика Матю. - Това беше "Нели Блай".

Съвсем ядосан, той и хвърли убийствен поглед, скочи от леглото и прибра

мандолината в калъфа и като се наведе, забеляза:

- Казваш така само за да ме ядосаш. Изправяйки се, той презрително заяви:

- Ти и без това нямаш слух.

Той като че ли не чу усърдните й извинения, обърна и гръб, извади от

чекмеджето много висока колосана яка и яркосиня връзка на точки и все още

засегнат, продължи:

- Госпожица Мойр има вкус. Тя казва, че съм много музикален, че в хора

имам най-хубавия глас. Тя

самата пее прекрасно. Бих желал да си по-достоина за бъдещата си снаха.

Мери бе твърде смутена от нетактичността си и напълно съзнаваше своята

малоценност, но се помоли:

- Нека да ти вържа връзката, Мат.

Той нацупено се обърна и с израз на снизхождение позволи на Мери да му

завърже връзката. Тя винаги вършеше това вместо него и го бе усвоила

толкова добре, че сега той пак застана пред огледалото и доволно се

изгледа.

- Брилянтин - нареди Матю.,С тази заповед той като че ли й прощаваше. Тя

му подаде шишенцето и той обилно обля косата си с блажната течност, след

което съсредоточено причеса къдриците си в живописна лимба.

- Косата ми е много гъста, Мери - забеляза той, като грижливо прокарваше

гребена около ушите. - Аз никога няма да оплешивея. ТОва говедо Каупър

разправя, че била оредяла на темето, когато се подстригвах последния път.

Помисли си само! За това нахалство ще престана да се подстригвам при

него.

Като нагласи къдриците си във формата, която желаеше, той протегна ръце и

позволи на Мери да му държи сакото, след това взе чиста ленена кърпа,

напръска я с парфюм "Виолетка", затъкна я артистично в джобчето си и

усърдно заразглежда окончателния резултат в огледалото.

- Отлична кройка - промърмори той. - Талията е изящна. За провинциален

шивач Милър работи чудесно, нали? Разбира се, и аз не го оставям да се

отпусне, пък и на такава фигура като моята лесно се крои. Е, ако и днес