Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

представляваха няколко пътуващи трупи и фокусници, малка менажерия, в

която имаше само един слон и една клетка с два лъва, стрелбище, на което

стреляха с истински куршуми, и две ясновидки, които охотно показваха

безукорните си препоръчителни писма. Заедно с разни други по-дребни

атракции, всичко това се струпваше на определена дата на общинското място

край града, което наричаха Мерата.

Панаирната площ имаше триъгълна форма. От едната страна, откъм града, се

издигаха солидните и важни постройки на панаира - големите шатри и

палатки, на другата страна се намираха подвижните забавления, люлките,

лодките и въртележките, а на третата страна, покрай ливадите при брега на

Ливън, се намираха павйльоните, продавачите на плодове, лимонада,

сладолед и нуга, както и безброй малки барачки, които привличаха и

заслепяваха погледа. Това беше далеч най-големият събор в цялата област,

който със своята популярност, установена от традицията, и със своята

привлекателност примамваше като магнит хората от града и околностите

всяка вечер в продължение на една блестяща седмица, обхващайки в своята

площ радостното човешко множество, което и сега дори напираше около

триъгълника като вълна, понесена стремително напред към удоволствието.

Мери се гмурна в човешкото море и то веднага я погълна. Тя престана да

бъде отделно същество, тя се сля с пороя от бутащи се, смеещи се,

ръкомахащи хора, който я носеше напред независимо от волята й; тласкана

ту насам, ту натам, но винаги напред, от тази окръжаваща я сила, Мери

изведнъж се учуди на собственото си безразсъдство. Блъсканицата и грубата

тълпа не отговаряха на идиличната картина, която тя си представяше в

мислите си, натрапчивите викове и ярките светлини не бяха като във

фантазията й; само след пет минути, прекарани на панаира, тя вече

съжаляваше, че е дошла и започна да разбира, че баща и все пак може би е

бил прав и разумен, като й забрани да идва. Макар че бе дошла единствено

с намерението да види Денис, тя почувствува, че той няма да може да я

открие в тази навалица, а когато някакъв остър лакът се заби в ребрата й

и едно дебело селянче я настъпи и се ухили неловко вместо извинение, тя

посърна и се изплаши. Какво чувство беше я привлякло сред тези простаци и

палячовци? Защо така невнимателно, дръзко и опасно наруши заповедта на

баща си и се отзова с такава лекомислена и охотна невъздържаност на

първия повик на младежа, когото познаваше само от един месец?

Люшкана в тълпата, тя си припомни този месец и с меланхолична яснота си

даде сметка, че летящата врата на градската библиотека беше донякъде

причина за всичко. Отвътре на вратата бе написано повелително: "Дръпни!"

и съгласно това кратко нареждане човек трябваше на излизане от

библиотеката със сила да я дръпне; но тя бе толкова затегната и тежка, че

натоварен с книги и изплъзнал се от властния поглед на вратаря на

кметството, човек се изкушаваше да пренебрегне нареждането и да бутне. В

онзи паметен ден тя, разбира се, бе бутнала вратата и протегнала

енергично ръка, се хвърли право на гърдите на един младеж, облечен в

кафяво. Тя излезе с такъв замах, че можа добре да види цвета на

елегантния му костюм. Кафяви бяха и косите му, и лицето му, осеяно с

дребни по-тъмни лунички; като вдигна стреснато поглед, тя веднага

забеляза, въпреки смущението си, че зъбите му са равни и бели. Той

веднага й се усмихна и докато тя го гледаше с отворени очи и уста, той се

овладя, любезно вдигна падналата й книга, отвори я спокойно и прочете

името на Мери на абонаментната карта.

- Съжалявам, че ви уплаших, госпожице Мери Броуди - извини се той

сериозно, но продължаваше да й се усмихва със своите кафяви очи. - Тези

врати са страшно коварни. Би трябвало да им сложат стъклени прозорци.

Вината е моя, загдето не съм повдигнал този въпрос пред градския съвет.

Мери се засмя глупаво и неприлично, но, уви, неудържимо на тоя тънък

подбив и престана да се смее едва когато младежът добави предпазливо,

като че ли казваше нещо маловажно:

- Казвам се Фойл. .. Аз живея в Дарок.

Те се изгледаха в продължение на няколко мига, а тя се изчерви като някоя

глупачка (по-късно той я уверяваше, че се изчервява прелестно) и плахо

промълви:

- Ще трябва да си вървя.

Какъв нелеп израз, мислеше си тя сега. Той не се опита да я задържи - със