stihiqta - Адел Паркс

Друга причина бе твърдението на Елайза, че е предсказуема. Това я жегна.

Така се стигна до шоколадовите десертчета.

Занесе пакетчето в три и петнайсет след ден, изпълнен с особено интензивна размяна на закачливи любовни послания. Обаче вече беше шест и половина, а Джак все още не иМ се бе обадил. Очакваше да иМ позвъни веднага. Беше затънала в тази нещастна ничия земя на неопределената връзка. Беше измъчена.

Разбира се, много неща биха могли да обяснят мълчанието му. Вероятно все още не е получил пакетчето, може би то се въргаляше забравено в някоя кутия в офиса. Възможно бе да не получи пощата си преди понеделник сутринта, а това щеше съвсем да провали шегата. А може би го беше получил, но си бе помислил, че е от другиго (наистина трябваше да остави бележка, беше глупаво и самонадеяно от нейна страна, че не го направи). А може би той бе получил пакетчето, но бе сметнал постъпката иМ за нелепа и инфантилна. Дали го беше поставила в неудобно положение? Обикновено се чувстваше много уверена в компанията на Джак, но може би не го познаваше толкова добре, колкото си мислеше — нали всъщност не бяха точно гаджета. Дали шоколадовите десерти не бяха твърде неподходящ подарък?

Марта се обади на сестра си за съвет и подкрепа. Елайза наистина прогони чувството за несигурност у нея, обаче не иМ подейства никак развеселяващо. Тя твърдо вярваше, че третото обяснение е съвсем сигурно.

— Кога би трябвало да е следващата ви среща? — попита.

— Тази вечер.

— Тази вечер? Тогава защо изобщо се свърза с него? Не е имало никаква нужда да говориш с Джак или да го търсиш, след като ще се виждате тази вечер.

— Потърсих го, защото си мислех за него и исках и той да си мисли за мен. Нали каза, че трябва да съм първата и…

—… последната жена, за която да си мисли. Да, знам, знам, обаче, по дяволите, Марта, толкова си невежа. Наистина ли нямаш никаква представа от правилата за ходене на среща?

— Не, всъщност нямам — призна. За малко да припомни на Елайза, че съвсем наскоро са я изоставили и че е била извън «играта» повече от десет години. Представата иМ за това какво трябва да каже, за да повлияе на някого, беше ужасно объркана. Не умееше да съблазнява. Някога знаеше, сигурна бе, че като млада е имала някаква представа, но сега? С тези съобщения и мобилни телефони, които отгоре на всичко те издават, защото показват колко пъти си се обаждал, по кое време и откъде, не беше никак лесно да си загадъчен. Освен това, тъй като всеки телефон показваше пропуснатите обаждания, човек не можеше дори да се залъгва, че той сигурно се е обаждал, след като явно не беше така. Ако не се е обаждал, това си беше горчивата истина — тя не знаеше какво да прави. Смяташе, че да подариш шоколадов десерт е нещо доста безобидно. Забавен жест. Нямаше представа, че това нарушава правилата и може да стане причина да те зарежат.

— Пращахме си съобщения. Той дори ми писа, че има онова палаво и сладостно усещане, и аз му отговорих, че знам точно какво има предвид и че от известно време и аз имам същото усещане.

— Какво? — Сестра иМ явно бе разочарована от опитите иМ да обясни и да оправдае действията си. — Първо, да започнем с това, че днес не е трябвало изобщо да му изпращаш никакви съобщения. Не е имало никаква нужда, след като очакваш да се видите. Трябва да се държиш на положение.

— Така ли?

— Да! — Ругатнята остана неизречена, нямаше нужда. — Колко съобщения му изпрати днес?

— Не знам. Не съм ги броила. Около четири.

— Марта! Мътните да те вземат! Никога, ама никога, не трябва да му изпращаш повече от едно съобщение на ден.

— Ама и той ми изпрати — защити се Марта.

Елайза не иМ обърна внимание.

— А после му подаряваш шоколад. Забрави го, това е краят. Започни да ровиш в бележника си за други варианти, скъпа, защото си оставила фронта непокрит. Нямаш никакъв шанс да те потърси, след като цялата си се разкрила пред нето.

С това щастливо предсказание Елайза бързо смени темата и заговори за джинсите, които бе видяла в «Карън Милън» по време на обедната си почивка и които възнамеряваше да си купи на следващия ден. След това каза, че ще затваря.

Елайза я осведоми, че има среща и ще закъснее, затова да не я чака.

Тя почти не я слушаше.

Нахрани децата, изкъпа ги и започна да им чете. Както обикновено Мейси не обръщаше почти никакво внимание на приказката, на последователността, в която трябваше да бъдат разгръщани страниците, и изобщо на коя страна беше обърната книжката. Дразнеше Матю, защото дъвчеше ъгълчетата и дърпаше страниците. Това предизвика огромна караница, която Марта просто не беше в състояние да изтърпи. Вместо да се постарае да отвлече с нещо вниманието на Мейси и да помоли Матю да прояви разбиране, тя сърдито настани децата в креватчетата им.