stihiqta - Адел Паркс

Марта усещаше кога е изправена пред предизвикателство.

— Не, още не съм имала удобен случай.

— А с Клеър, с Дон, с Дом или с Тара, въобще с някого от приятелите ти или с Майкъл?

— С Майкъл ли? За бога, Елайза, че защо ми е да запознавам Джак с Майкъл?

— Още никой не го познава, не е ли така?

— Да.

— Странно — установи Елайза, която трудно се въздържа да не добави: «А така!».

— Не е толкова странно.

— Значи не ти е гадже, а само се чукате.

— Само че нежно.

— Все пак не ти е гадже — заяви категорично сестра иМ.

— Той е загрижен за мен — възрази Марта.

— Знаеш, че всички жени, които той чука нежно, си мислят същото — подчерта Елайза и я попита дали не е виждала някъде картата иМ за метрото.

Марта отказваше да мисли за това. Нищо не можеше да направи по въпроса, затова каква полза имаше да мисли. Джак се срещаше и с други жени. И какво от това? Спеше с други жени. И какво от това? В миг си представи как Джак целува друга жена. Лицето иМ беше размазано и неясно. Марта прогони жестоката картина от главата си, но мисълта я жегна. Усети как болка пронизва гърдите иМ. Глупаво беше. Вече милиони пъти беше мислила за това. Значи той все още търсеше разнообразието. Не беше готов да се обвърже. Тя също. Само това имаше значение. Няма защо да мисли за друго. И това иМ стигаше.

В нейното положение.

Елайза заподскача нагоре по стълбите. Марта я чу как пуска кранчето докрай, докато си миеше зъбите. Сетне отново доприпка долу — сестра иМ винаги закъсняваше, винаги бързаше. Тя иМ подаде картата за метрото.

— А, благодаря.

— Работата е в това, Елайза, че тази странна смесица от нежност и хладина ме устройва. Не съм сигурна, че съм готова за нещо повече.

— Казваш го, защото той не ти предлага нищо повече — възрази тя и вдигна ципа на високите си ботуши.

— Забавлявам се с един гуру на хубавия стил, който не пие кока-кола, какво лошо има?

— Много.

— Той е секси и красив и…

— И ме питаш какво лошо има? Виж, той просто не е твой тип. Има татуировка, носи верижка на врата си и кара мотоциклет. — Така казано, Елайза май имаше право. Обикновено Марта не намираше мъжете с татуировки, мотоциклети или бижута за привлекателни, обаче странното беше, че Джак бе успял да превърне и трите неща в доста възбуждащи атрибути.

— Той си има стереотип. Спал е със стриптийзьорка и отмята жените, с които е бил по рождена дата и по държава. Обича разнообразието — настоя Елайза.

— Е, има си минало — нима това не важи за всички? — Марта си отбеляза да не споделя толкова много с Елайза, защото после тя го използваше срещу нея.

Сестра иМ навлече огромното си зимно палто. И без друго не беше особено весела, а обличането на грозното палто винаги я изстрелваше в отвратително настроение. То не иМ отиваше. Беше глупава покупка.

— Тревожи ме не толкова миналото му, колкото това, че иска същото бъдеще.

Марта въздъхна. Съзнаваше, че Елайза има право. Онзи ден беше питала Джак дали е участвал в тройка. Просто се шегуваше, но той прие въпроса иМ на сериозно и отговори: «Не, още не». Тя не посмя да признае това на Елайза, запило знаеше, че ще се вбеси. Попита го дали е първата омъжена жена, с която е спал. Доста нечестен въпрос, обаче много иМ се искаше да бъде първа в нещо, да биде уникална за него по някакви начин. За съжаление се оказа, че преди няколко години се е срещал от време на време с една жена, която също очаквала разводът иМ да приключи.

Поне беше честен.

Нищожна утеха.

Поразведри се, когато се сети, че не го е питала дали е първата майка, с която е спал, и си напомни да го попита. Елайза сякаш прочете мислите иМ и театрално въздъхна.

— О, Марта! Търсиш си белята. Дори белите лабораторни мишки се учат по-бързо от теб.

Тя се вбеси. Искаше иМ се да попита сестра си какво трябва да научи. Как да се затваря в себе си? Как да бъде студена и недоверчива? Как да се предпази от ново влюбване? Това не беше никакъв живот, поне според нея. Не каза това, а само отбеляза:

— Поне няма да подреждам кашоните за играчки на децата в нощта на Свети Валентин.

— Защо си толкова сигурна?

— Ами… — Не знаеше какво да отговори. Допускаше, че Джак ще прекара празника на влюбените с нея, обаче сега осъзна, че няма никакви гаранции.

— Откъде знаеш, че няма да прекара нощта на Свети Валентин с някоя от многото си «голи приятелки»? — настоя Елайза.

Откъде наистина?

— Виж, Марта, не искам да бъда жестока, обаче… — Обаче щеше да бъде жестока, Марта просто го знаеше. —… изглеждаш страхотно и винаги си била много мила, обаче, скъпа, има много красиви момичета, стотици, а мъжете рядко си падат по милите жени.