Дж. Уорд - Вечна любовl

— Свърши ли? — попита полицаят, докато му помагаше да върнат

тежестта върху стойката.

Рейдж седна и постави ръце върху коленете си. Дишаше тежко.

— Още една серия след почивката.

Бъч застана пред него, усуквайки тениската, която беше съблякъл.

Благодарение на редовните тренировки мускулите на гърдите и ръцете му

бяха заякнали, а той поначало имаше здраво телосложение. Не можеше да

вдига толкова желязо, с колкото се справяше Рейдж, но за човек беше

истински булдозер.

— Влизаш във форма, ченге.

— О, хайде сега! — усмихна се Бъч. — Не позволявай на онзи душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.

Рейдж му подхвърли хавлия.

— Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.

— То беше от скоча. И не ми липсва — Бъч прокара длан по плочките

на корема си. — Кажи ми нещо. Защо се мъчиш да си извадиш душата тази

сутрин?

— Искаш ли да разговаряме за Мариса?

Лицето на Бъч се стегна.

— Не особено.

— Значи ще ме разбереш, ако не ти отговоря.

Тъмните вежди на ченгето се стрелнаха нагоре.

— Има жена в живота ти? Искам да кажа, специална?

— Мислех, че няма да говорим за жени.

Бъч скръсти ръце и смръщи вежди, все едно преценяваше ръката си

при игра блекджек и се опитваше да реши дали да поиска ново теглене от

дилъра.

Заговори бързо и енергично.

— Темата Мариса е болезнена за мен. Тя не иска да ме види. И това е

цялата история. А сега ми разкажи за твоя кошмар.

Рейдж се усмихна.

— Облекчение е да знам, че не съм единственият, който няма успех с

жените.

— Това нищо не ми говори. Искам подробности.

— Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си

рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.

— Какво оръжие използва?

— Неласкаво сравнение между мен и бездомно куче.

— О! — Бъч започна да усуква тениската в другата посока. — И ти

естествено умираш от желание да я видиш отново.

— Да.

— Достоен си за съжаление.

— Знам.

— Но при мен е дори по-зле — ченгето поклати глава. — Снощи…

отидох с колата до къщата на брата на Мариса. Дори не знам как стигнах

дотам с «Кадилак»-а. Искам да кажа, последното, от което имах нужда, беше да се натъкна на нея, усещаш ли накъде отиват нещата?

— Нека позная. Висял си там с надеждата да я зърнеш…

— В храстите, Рейдж. Седях в храстите. Под прозореца на спалнята й.

— О! Това е…

— Да. В стария си живот можех да се арестувам за тормоз. Виж, хайде да сменим темата.

— Страхотна идея. Дай ми всички подробности за онзи цивилен мъж, успял да се изплъзне от лапите на лесърите.

Бъч се облегна на бетонната стена и започна да помпа юмрук пред

гърдите си.

— Фюри е разговарял с медицинската сестра, която го е лекувала. Бил

е полужив, но е успял да й каже, че са го разпитвали за братството. Къде

живеете. Как се придвижвате. Жертвата не е дала точния адрес на

сградата, в която е бил измъчван, но трябва да е било в търговската част

на града. Там е бил намерен, а е бил в такова състояние, че едва ли е

вървял дълго. А, да, и непрекъснато повтарял разни букви — X. О. Е.

— Лесърите се обръщат така един към друг.

— Интересно. Съвсем в стила на Джеймс Бонд — Бъч опъна и другата

си ръка, рамото му изпука. — Както и да е, успях да взема портфейла на

лесъра, когото бяха окачили на онова дърво. А Тор отиде до жилището му.

Било е почистено, сякаш са знаели, че е мъртъв.

— Намерил ли е керамичната урна?

— Не.

— Тогава определено лесърите са били там.

— Какво има в тези урни?

— Сърцата им.

— Отвратително. Но е по-добре, отколкото ако държаха там други

части на анатомията си, имайки предвид, че не могат да го вдигат, както

ми каза някой — Бъч отпусна ръце и подсвирна замислено. — Знаеш ли, всичко това започва да придобива смисъл. Помниш ли смъртта на онези

проститутки, която разследвах миналото лято. Всичките бяха намерени в

задни улички, имаха следи от ухапване по вратовете и хероин в кръвта.

— Гаджетата на Зейдист. Така се храни той. Само с човешка кръв, макар да е загадка как е все още жив, като се има предвид колко слаба е

тя.

— Зи твърди, че не го е направил.

Рейдж изви очи към тавана.

— И мислиш, че можеш да му вярваш?

— Но, ако повярваме на казаното от него… Да, смей ми се, Холивуд.

Ако той казва истината, аз имам друго обяснение.

— И какво е то?

— Стръв. Ако искаш да отвлечеш вампир, как ще го направиш? Ще го