Ан Райс - Ве

- А ако онова момиче от Калифорния разбере за това?

- Това е закон, скъпа. А госпожица Карлота, без значение каква е

като човек, е добър адвокат. Освен това Заветът е свързан и с името

Мейфеър. Трябва да задържиш името, или няма да наследиш нищо. А

това момиче носи името. Чух го още когато се роди. Това име носи и

осиновителката и?, Ели Мейфеър, онази, която дойде днес и подписа

регистъра. Те знаят. Хората винаги знаят, когато опре до пари. И освен

това, останалите Мейфеър сигурно ще и? кажат. Райън Мейфеър със

сигурност ще и? каже. Той е внук на Кортланд, а Кортланд обичаше

Деидре, наистина. Той беше много стар, когато Деидре трябваше да се

раздели с бебето си, и доколкото съм чувал, бил напълно против, сторил е много за нея. Чувал съм, че направо се скарал с госпожица

Карлота за детето, казал, че това ще подлуди Деидре, а госпожица

Карлота заявила, че Деидре вече е луда.

Джери изпи бърбъна си и си наля още една чаша.

- Но, Джери, ами ако има и други неща, които дъщерята на

Деидре не знае? - попита Рита. - Защо тя не дойде днес? Защо не

иска да види майка си?

Рита Мей, те ще ми вземат бебето!

Джери не отговори. Очите му бяха много зачервени. Беше

прекалил с бърбъна.

- Татко знаеше много повече за тези хора - каза той, вече

заваляше думите. - Повече, отколкото ми казваше. Но помня едно -

той смяташе, че те са прави да дадат детето на Деидре на Ели Мейфеър, за негово добро. Каза ми и още нещо. Каза, че Ели Мейфеър не може да

има деца и съпругът и? бил силно разочарован от това, и бил на път да я

изостави, когато госпожица Карл и? се обадила и я попитала дали иска

бебето на Деидре. <���Не казвай това на Рита Мей - каза татко, - но

това беше благословия за всички. И старият господин Кортланд, Бог да

успокои душата му, греши.>

Рита Мей знаеше какво трябва да направи. Никога не бе лъгала

Джери Лониган. Просто не му каза. Следващия следобед се обади в

хотел <���Монтлеон>. Англичанинът бе освободил стаята, но смятаха, че

може да е още във фоайето.

Докато чакаше, Рита Мей усети, че сърцето и? бие силно.

- Аарън Лайтнър на телефона. Да, мисис Лониган. Моля, хванете

такси дотук, аз ще платя сметката. Ще ви чакам.

Това я изнерви толкова, че тя почти заекваше по телефона. Когато

хукна от къщата, си забрави нещата и трябваше да се връща. Но беше

доволна, че отива! Дори и Джери да разбереше, щеше да се оправи с

него.

Англичанинът я заведе в бар <���Дезир Ойстър> - красиво място с

вентилатори на тавана, огромни огледала и врати, отворени към Бърбън

стрийт. Рита го намери за екзотично, какъвто бе и целият Френски

квартал. Бе идвала много рядко тук.

Седнаха до мраморна маса и тя си поръча чаша бяло вино, защото

и англичанинът поиска същото. Той изглеждаше перфектно. При мъж

като този възрастта нямаше значение, бе по-хубав от младите мъже.

Близостта до него я изнервяше. Както и начинът, по който се взираше в

нея - почувства се като гимназистка.

- Е, говорете, мисис Лониган - каза той. - Слушам ви.

Тя се опита да говори спокойно, но щом започна, думите просто се

изляха от нея. Скоро вече плачеше и той вероятно не можеше да

разбере и дума от казаното. Даде му късчето от старата и изпомачкана

визитна картичка. Каза му за обявите, които бе пуснала, и как бе

обяснила на Деидре, че не може да го намери.

Тогава дойде трудната част.

- Онова момиче от Калифорния не знае някои неща. За имота

например. Адвокатите може да и? кажат за него, но за проклятието, господин Лайтнър? Доверявам ви се напълно, казвам ви неща, които

съпругът ми не иска да споделям с никого. Но щом Деидре ви се е

доверила тогава, това е достатъчно за мен. Казвам ви, че бижутата и

къщата са прокълнати.

Накрая му разказа всичко. Дори и онова, което Джери и? бе казал.

Предаде му и думите на Ред. Каза му всичко, всичко, което успя да си

спомни.

А най-смешното беше, че той не бе нито изненадан, нито шокиран.

Отново и отново я успокояваше, че ще стори всичко по силите си да

предаде тази информация на момичето в Калифорния.

Когато всичко бе казано и тя седеше там и си бършеше носа, а

чашата бяло вино пред нея стоеше недокосната, мъжът я попита дали

иска да задържи картичката му, дали ще му се обади, ако нещо се

<���промени> при Деидре. Ако не успее да се свърже с него, да остави

съобщение. Хората, които отговаряли на телефона, щели да разберат.