Ан Райс - Ве

всичко това, и ако бях на твое място, скъпа, нямаше да се бъркам.

Рита си помисли за Ели Мейфеър, която бе толкова красива.

Вероятно в момента бе в самолета за Сан Франциско.

- Говорят, че тези хора от Калифорния са богати - рече Джери.

- Гледачката на Деидре ми каза. Онова момиче си имало своя

собствена яхта някъде в залива на Сан Франциско, стояла завързана на

кей пред самата врата на къщата и?. Баща и? бил голям адвокат, същински кучи син, но печелел много. Ако над Мейфеър тегне

проклятие, значи онова момиче се е отървало от него.

- Джери, ти не вярваш в проклятия - каза Рита.

- Скъпа, само си помисли за онази смарагдова огърлица. Татко на

два пъти я е чистил от кръвта. И винаги съм смятал, че самата

госпожица Карлота мисли, че огърлицата е прокълната. Първия път, когато татко я почисти - когато застреляха Стела - знаеш ли какво

поиска от него госпожица Карлота? Да сложи огърлицата в ковчега при

Стела. Татко ми каза. Истина е. Но той отказа да го стори.

- Е, може би не е истинска, Джери.

- По дяволите, Рита Мей, можеш да купиш цяла пресечка в

центъра по Канал стрийт с тази огърлица. Татко накара Хършман от

Мегазин стрийт да я оцени. Госпожица Карлота казала на татко: <���Изричното ми желание е да я сложите в ковчега при сестра ми>.

Тогава той се обадил на Хършман, те бяха добри приятели, и Хършман

казал, че е истинска, най-прекрасният смарагд, който бил виждал. Дори

не знаел на каква сума да го оцени. Трябвало да занесе бижуто в Ню

Йорк за оценка. Казал, че и всички останали бижута на Мейфеър били

такива. Веднъж ги почиствал за госпожица Мери Бет, преди тя да ги

остави на Стела. Казал, че бижута като тези накрая се озовават на

витрината в някой музей.

- И какво отговорил Ред на госпожица Карлота?

- Казал и?, че няма да сложи смарагд за милиони в ковчег.

Почистил го със спирт и купил една кадифена кутийка за него от

Хършман. После и? го върнал. Точно така направихме и години по-

късно, когато Анта се хвърли от прозореца. Тогава обаче госпожица

Карл не поиска да го заровим. Нито пък настоя за погребение в салона.

- В салона!

- Е, там бе положена Стела, Рита Мей, там, в онази къща.

Навремето винаги така са правели. Старият Жулиен Мейфеър бе

погребан след поклонение в салона, както и госпожица Мери Бет през

двайсет и пета. Така бе пожелала и Стела. Беше го поискала в

завещанието си, и те така и направиха. Но с Анта не се случи нищо

подобно. Ние им върнахме онази огърлица, аз и татко. Отидох с него.

Госпожица Карл беше в двойния салон, на изгасени лампи. Беше

толкова тъмно заради всичките тези веранди и дървета наоколо. Тя

просто си седеше там и люлееше малката Деидре в бебешката люлка до

нея. С татко влязохме и той сложи огърлицата в ръката и?. И знаеш ли

какво направи тя? Каза: <���Благодаря, Ред Лониган>. А после се обърна и

сложи малката кутийка в люлката при бебето.

- Но защо?

- Защото тя бе на Деидре, ето защо. Госпожица Карл никога не е

имала права над някое от онези бижута. Госпожица Мери Бет ги остави

на Стела, Стела - на Анта, а единствената дъщеря на Анта бе Деидре.

Винаги е било така, те се предават само на една от дъщерите.

- Ами ако тази огърлица е прокълната? - попита Рита. Господи, само като си помислеше, че тя висеше на врата на Деидре и до днес. О, това беше непоносимо.

- Е, ако е прокълната, може би и къщата е прокълната - каза

Джери. - Защото бижутата вървят с нея, и с още много пари.

- Да не искаш да кажеш, че къщата е на Деидре.

- Рита, всеки знае това. Как така ти не си разбрала?

- Искаш да кажеш, че къщата е нейна, а онези жени са живели там

през всичките тези години, докато тя бе в лудницата, и после са я

върнали у дома, за да седи на онази веранда: - Моля те, не изпадай в истерия. Да, това е положението. Къщата

е на Деидре, както е била на Анта и на Стела. А след смъртта на

Деидре, ще е на дъщеря и? в Калифорния, освен ако някой не успее да

промени онези стари документи, а аз не мисля, че това е възможно.

Това завещание е още от времето, когато са имали плантацията, и дори

отпреди това, когато са били на островите, на Хаити, преди дори да

дойдат тук. Наричат го <���завета>. Помня, че Хършман казваше, че

госпожица Карл е влязла в юридическото училище само за да се научи

как да разруши този завет. Но така и не успя. Дори преди смъртта на

госпожица Мери Бет, всички знаеха, че Стела е наследницата.