Ан Райс - Ве

- Знаеш ли какво правеше нощем? Ще ти кажа какво. Когато

всички заспиваха, тя отмахваше завивките и помръдваше така, сякаш

някой я целува! Видях я, отваряше си устата и се движеше в леглото -

разбираш ли - сякаш наистина усеща нещо!

- Затваряй си мръсната уста! - изкрещя Рита и се опита да удари

Санди. Всички се нахвърлиха върху нея, но Лиз Конклин я изблъска

встрани и и? каза да се успокои. Каза, че Деидре е постъпила лошо, като

се е срещала с онзи мъж в градината.

- Рита Мей, та тя го е пускала в пансиона. Водила го е дори на

нашия етаж, видях ги. - Лиз шептеше, като поглеждаше през рамо

дали не ги чува някой.

- Не ти вярвам - отвърна Рита.

- Не съм я следила - рече Лиз. - Не исках да я вкарвам в беля.

Просто отивах към банята и ги видях до прозореца в стаята за почивка

- двамата заедно, Рита Мей - на по-малко от десет крачки от

спалнята ни.

- Как изглеждаше той? - попита Рита, сигурна, че Лиз лъже.

Щеше да разбере, защото го бе виждала с очите си.

Но Лиз го описа съвсем точно - висок, с кестенява коса, много

<���изискан>, каза тя, и целувал Деидре, шепнел и? нещо.

- Рита Мей, представи си само. Тя е отключила всички врати и го

е довела на нашия етаж. Направо е откачила.

По-късно Рита каза на Джери Лониган, който я ухажваше: - Тя беше най-сладкото момиче, което съм срещала през живота

си. Беше светица в сравнение с онези монахини, казвам ти. И тъкмо

когато имах чувството, че ще откача в онова място, тя хващаше ръката

ми и ми казваше, че знае как се чувствам. Бих сторила всичко за нея.

Но когато дойде време да стори нещо за Деидре Мейфеър, Рита не

бе в състояние да го направи.

Мина повече от година. Времето на юношеството и? премина и тя

дори за секунда не съжаляваше за него. Беше се омъжила за Джери

Лониган, който бе с дванайсет години по-възрастен от нея и по-мил от

всяко момче, което бе срещала - любезен и внимателен мъж, който

печелеше добре от <���Лониган и синове>, погребално бюро, което бе

наследил от баща си, едно от най-старите в града.

Джери беше онзи, който носеше на Рита новини за Деидре. Той и?

каза, че Деидре е бременна от мъж, който е бил убит на магистралата, а

онези нейните лели, онези откачени жени Мейфеър, щели да я накарат

да се откаже от детето си.

Рита искаше да отиде в онази къща да види Деидре. Трябваше да го

направи. Джери обаче не искаше тя да ходи там.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че можеш да направиш! Знаеш

ли, че леля и?, онази госпожица Карлота, е адвокат? Тя може да изпрати

Деидре в психиатрия, ако откаже да даде бебето.

Ред Лониган, бащата на Джери, поклати глава.

- Постоянно стават такива неща, Рита - каза той. - Деидре ще

подпише документите, или отива в лудницата. Пък и отец Лафърти се е

заел с това. А ако има свещеник в <���Свети Алфонс>, на когото да

вярвам, това е Тим Лафърти.

Но Рита отиде.

Това бе най-трудното нещо, което бе правила - да отиде в онази

огромна къща и да позвъни на вратата, но го стори. И разбира се, отвори точно госпожица Карл, от която се страхуваше. По-късно Джери

и? каза, че ако е била госпожица Мили или госпожица Нанси, е щяло да

бъде по-различно.

И все пак Рита влезе вътре, почти се набута покрай госпожица

Карл. Е, тя бе открехнала мрежата все пак. А и госпожица Карл не

изглеждаше чак толкова зла. Изглеждаше просто делова.

- Само искам да я видя, разбирате ли, тя ми беше най-добрата

приятелка в <���Света Роза>.

Всеки път, щом госпожица Карл казваше <���не> по нейния вежлив

начин, Рита казваше <���да> по друг и обясняваше колко близка е била с

Деидре.

Тогава чу гласът на Деидре от върха на стълбата.

- Рита Мей!

Лицето на Деидре бе мокро от сълзи, а косата и? се спускаше

безразборно по раменете. Тя изтича боса по стълбата към Рита, а

госпожица Нанси, онази набитата, вървеше по петите и?.

Мис Карл хвана здраво Рита за ръката и се опита да я избута през

вратата.

- Чакайте малко! - възропта Рита.

- Рита Мей, те ще ми вземат бебето!

Мис Нанси хвана Деидре през кръста и я вдигна от земята, краката

и? се отлепиха от стълбището.

- Рита Мей! - пищеше Деидре. Държеше нещо в ръка - нещо

като малка бяла картичка. - Рита Мей, обади се на този човек. Кажи

му да ми помогне.

Мис Карл се изпречи пред Рита и каза:

- Отивай си у дома, Рита Мей Лониган.

Но Рита се стрелна покрай нея. Деидре се бореше да се освободи

от госпожица Нанси, която се бе облегнала на колоната, за да запази