Ан Райс - Ве

равновесие. Деидре се опита да хвърли малката бяла картичка на Рита, но тя падна на стълбите. Госпожица Карл отиде да я вземе.

Онова, което последва, приличаше на борбата по време Марди

Грас, когато тълпата се опитва да докопа дребните украшения, хвърляни от парадните платформи. Рита избута госпожица Карл

настрани и сграбчи картичката точно както се сграбчва мънистото от

паважа, преди някой друг да го е взел.

- Рита Мей, обади се на този човек! - пищеше Деидре. - Кажи

му, че имам нужда от него!

- Ще се обадя, Диди!

Мис Нанси влачеше Деидре обратно по стълбите, голите крака на

момичето се клатушкаха насам-натам, ръцете и? деряха рамото на

жената. Беше ужасно, просто ужасно.

И тогава госпожица Карл сграбчи Рита за китката и каза: - Дай ми я, Рита Мей Лониган.

Рита се отскубна и изтича през вратата, като стискаше малката

бяла картичка. Чу госпожица Карл да тича след нея по верандата.

Сърцето на Рита биеше силно, докато бягаше по пътеката. Исусе, Мария и Йосифе, тази къща беше същинска лудница! Джери щеше

много да се разстрои. Какво ли щеше да каже Ред?

И тогава Рита усети остра, гадна болка - госпожица Карл я

дърпаше за косата така, че почти я отлепи от земята.

- Не ме скуби, дърта вещице! - просъска Рита през зъби. Не

можеше да се остави да я скубят така.

Мис Карл се опитваше да откопчи малката бяла картичка от

пръстите и?.

Това като че ли беше най-лошото нещо, което се бе случвало на

Рита. Госпожица Карл извиваше и разкъсваше ъгълчето на картичката, която Рита продължаваше да стиска, а с другата си ръка дърпаше

косата на момичето колкото сили имаше. Щеше да я изскубне от корен.

- Престани! - пищеше Рита. - Предупреждавам те, предупреждавам те! - Тя издърпа картичката от госпожица Карл и я

смачка в юмрука си. Просто не можеше да удари старата дама.

Но тогава госпожица Карл отново я дръпна за косата и Рита я

удари. Блъсна госпожица Карл в гърдите и тя падна в храстите. Ако

нямаше толкова много храсти, щеше да се стовари на земята.

Рита изтича през портата.

Виеше вятър. Клоните на дърветата се люлееха. Рита виждаше

огромните черни клони на дъбовете, които се извиваха под напора на

вятъра, чуваше силния му рев. Клоните шибаха къщата, драскаха

покрива на горната веранда. Чу се и звук от строшено стъкло.

Рита спря, обърна се и видя дъжд от малки зелени листа да се сипе

по цялата къща и из градината. Валяха малки клончета и вейки. Беше

като при ураган. Госпожица Карл стоеше на пътеката и се взираше в

дърветата. Поне не и? беше счупила крак или ръка.

Господи боже, щеше да завали всеки момент. Рита щеше да стане

вир-вода още преди да е стигнала до Мегазин стрийт - и на всичко

отгоре косата и? бе ужасно разрошена, а по лицето и? се стичаха сълзи.

Голяма гледка беше, няма що.

Но не заваля. Тя стигна до <���Лониган и синове>, без да се намокри.

А когато седна в офиса на Джери, рухна съвсем.

- Не трябваше да ходиш там, не трябваше да стъпваш там! - рече

той. В залата имаше погребение и той трябваше да иде да помогне на

Ред. - Скъпа, те могат да настроят всички против нас, те са стара

фамилия!

Рита само плачеше, не можеше да стори друго. И тогава погледна

малката бяла картичка.

- Но виж това, Джери! Виж това!

Тя бе съвсем смачкана и подгизнала от потната и? длан. Рита

отново се разплака.

- Не мога да прочета цифрите, не мога!

- Чакай, Рита, чакай - опита се да я успокои Джери. Той винаги

бе търпелив, винаги бе добър, такъв си беше. Стоеше до нея и

изпъваше смачканата картичка на бюрото. После си сложи очилата.

Надписът в средата бе достатъчно ясен: ТАЛАМАСКА.

Но останалото не се четеше. Думите отдолу бяха просто малки

петънца черно мастило. И каквото и да бе написано в долния край, то

бе напълно съсипано. Нищо не се четеше.

- О, Диди! - плачеше Рита.

Джери притисна картичката между две тежки книги, но това

нямаше да помогне. Баща му влезе и също я погледна, но и той не можа

да разбере повече. Името Таламаска не му говореше нищо, а Ред

познаваше почти всеки и всичко. Ако например беше някакъв стар

клуб, щеше да го знае.

- Чакайте малко, вижте, тук на гърба има нещо, написано на ръка

- каза Ред. - Вижте!

Аарън Лайтнър. Но нямаше телефон. Номерата сигурно бяха

отпечатани на лицевата страна. Изгладиха картичката дори с ютия, но и

това не помогна.

Рита стори всичко по силите си.

Провери в телефонния указател за Аарън Лайтнър и Таламаска, каквото и да означаваше. Обади се на услуги. Помоли оператора да и?