Ан Райс - Ве

Роуан излезе от двойните врати, като ги остави да се затворят със

замах зад нея. Да, беше хубав ден.

И наистина вече нямаше извинение да остава още тук, освен да

запише това-онова в личния си дневник, който държеше в кабинета си, и да провери личния си телефонен секретар за съобщения. Можеше и да

си почине малко на кожения диван. Този кабинет бе несравнимо по-

луксозен от претъпканите и овехтели стаички за дежурни лекари, в

които бе спала с години.

Но тя трябваше да си върви у дома, знаеше го. Трябваше да остави

сенките на Греъм и Ели да идват и да си отиват, когато пожелаят.

Ами Майкъл Къри? Защо отново бе забравила за него, вече бе

почти десет часа. Трябваше да се обади на доктор Морис възможно

най-скоро.

<���Е, не се вживявай толкова за този Къри>, каза си тя, докато

вървеше бавно и леко по покрития с линолеум коридор, като отново

избра циментовото стълбище вместо асансьора и вече виждаше в

главата си криволичещия маршрут из огромната дремеща болница, който щеше да я изведе до вратата на кабинета и?.

Но тя нямаше търпение да чуе какво ще и? каже Морис, нямаше

търпение да чуе новини за единствения мъж в живота и? в този момент, мъж, когото дори не познаваше и не бе виждала от жестоката, изпълнена с усилие и лудост случайна среща в бурното море преди

четири месеца:

Онази нощ почти бе задрямала от изтощение. Обичайната смяна по

време на шестте месеца специализация бе довела до трийсет и шест

часово дежурство, по време на което бе спала може би само час. Но

въпреки всичко се чувстваше добре, докато не видя удавника във

водата.

<���Сладката Кристин> пълзеше през разгневения океан под ниското

оловно небе, вятърът ревеше срещу прозорците на каютата. Никакви

ограничения за малки съдове не важаха за този дълъг четирийсет

стъпки круизър холандско производство, с два двигателя и с огромен

корпус с голяма водоизместимост, който се носеше плавно, без и най-

малкото издигане по развълнуваните вълни. Честно казано, тази яхта бе

твърде голяма за един-единствен водач. Но Роуан я управляваше сама

още от шестнайсетгодишна.

Да изкараш или вкараш такава яхта в пристанището, си беше

трудна работа, която изискваше да има поне още един човек на борда.

Но Роуан си имаше свой собствен дълбок и широк канал зад дома и? в

Тибурон, и свой собствен пристан, и своя бавна и методична система.

Веднъж щом <���Сладката Кристин> бъдеше обърната и насочена към Сан

Франциско, една жена на борда, която познава и разбира всичките

сложни електронни уреди и звънци по нея, бе напълно достатъчна.

<���Сладката Кристин> бе построена не за скорост, а за

издръжливост. Онзи ден тя бе снабдена, както винаги, за околосветско

пътуване.

Облачното небе бе убило светлината през майския следобед, дори

когато Роуан мина под Голдън Гейт. Но когато се отдалечи толкова, че

го изгуби от поглед, полумракът изтля съвсем.

Тъмнината падаше с някак металическо еднообразие; океанът се

сливаше с небето. Беше толкова студено, че Роуан носеше вълнените

ръкавици и моряшката шапка дори в каютата, пиеше чаша след чаша

димящо кафе, което така и не успя да прогони крайното и? изтощение.

Очите и? гледаха, както винаги, към развълнуваното море.

После се появи Майкъл Къри - просто точица някъде там -

възможно ли бе да е човек?

Носеше се във водата по очи, с отпуснати крайници, ръцете му

бяха близо до главата, а черната му коса се открояваше в сияещата сива

вода. Останалото бяха само дрехи - издути около тялото му. Палто с

колан и кафяви ботуши. Изглеждаше мъртъв.

В онези първи минути тя разбра само, че това не е разложен труп.

Ръцете, макар и бледи, не бяха подути. Сигурно бе паднал от борда на

някакъв голям кораб само преди минути, или часове. Сега бе

изключително важно да даде сигнал <���Пан пан> за помощ и да укаже

координатите си, а после да се опита да го извади на борда.

Оказа се, че катерите на бреговата охрана са на мили от нея, а

спасителните хеликоптери са вече заети. На практика в района нямаше

нито един малък съд, който да приеме съобщението. А мъглата

продължаваше да се стеле. Помощ щеше да дойде възможно най-скоро, но никой не можеше да каже кога.

- Ще се опитам да го извадя от водата - рече тя. - Сама съм

тук. Просто елате възможно най-бързо.

Нямаше нужда да им казва, че е лекар, или пък да им напомня