Ан Райс - Ве

твърде бавни - към циментовите стълби.

Може би щеше да хвърли по един последен поглед на тримата

пациенти в интензивното, по пътя си навън и внезапно мисълта, че

изоставя всичко това, я потисна. Мисълта, че няма да се върне чак до

понеделник, беше още по-лоша.

Пъхна ръце в джобовете и бързо слезе до четвъртия етаж.

Ярко осветените горни коридори бяха толкова тихи, толкова

отдалечени от вечния хаос в спешното. Самотна жена спеше на

кушетката в застланата с тъмни килими чакалня. Старшата сестра на

приемното гише само и? махна. В забързаните дни на стажанството

имаше моменти, когато бе бродила по тези коридори посред нощ, вместо да се опитва да спи. Бе крачила напред-назад, от етаж на етаж, в

търбуха на огромната подводница, утешавана от слабия шепот на

безбройните машини.

Хич не е добре, че шефът знае за <���Сладката Кристин>, мислеше тя

сега. Не беше добре, че отчаяна и уплашена, го бе завела в дома си

следобеда след погребението на втората си майка, а после го бе

поканила да седне на палубата, за да пие вино под синьото небе на

Тибурон. Хич не беше добре, че в онези кухи, металически моменти, тя

бе признала на Ларк, че не иска да остава в тази къща повече, че живее

на лодката и понякога заради нея, и че я изкарва в морето сама след

всяка смяна, без значение колко дълга е била тя, без значение колко е

изморена.

Споделяне - с какво помага то? Ларк бе трупал клише след клише, докато се опитваше да я успокои. Оттогава всеки в болницата знаеше за

<���Сладката Кристин>. И тя вече не беше <���мълчаливата Роуан>, а

<���осиновената Роуан>, онази, чиито близки са починали в период от

шест месеца, която излиза в морето с голяма лодка сам-сама. Тя стана и

Роуан, която никога не приема поканите за вечеря на Ларк, които

неомъжените и? колежки биха приели без секунда колебание.

Ако само знаеха и останалото, мислеше тя, колко загадъчна бе

всъщност, дори за самата себе си. А и какво биха казали за мъжете, които харесваше, яките служители на закона и героите от

пожарникарските камиони с куки и стълби, за които излизаше на лов в

шумните, но безопасни квартални кръчми. Подбираше партньорите си

най-вече по загрубелите ръце и гласове, по широките гърди и мощни

бицепси. Да, какво щяха да кажат за това, за всички онези съвкупления

в кабината на <���Сладката Кристин>, докато полицейският револвер

трийсет и осми калибър виси в черния си кобур на куката на стената.

И разговорите след това - не, по-скоро монолозите - в които

тези мъже, изпитващи същата отчаяна нужда, разказваха за миговете на

опасност, за постиженията си, за уменията и безстрашието си. От

изгладените им униформени ризи ухаеше на смелост. Пееха песен за

живот и смърт.

- Защо все такива ги търсиш? - бе попитал веднъж Греъм. - Все

тъпи, необразовани и дебеловрати? Ами ако някой от тях забие

месестия си юмрук в лицето ти?

- Защото така - отвърна тя хладно, без дори да го поглежда. -

Те не правят такива неща. Те спасяват животи и точно затова ги

харесвам. Харесвам героите.

- Говориш като четиринайсетгодишна хлапачка - бе отвърнал

кисело Греъм.

- Нещо не си разбрал - рече Роуан. - Когато бях на

четиринайсет, мислех, че адвокатите като теб са героите.

Той се извърна от нея, но тя видя огорчението в очите му.

Огорчението на Греъм сега, повече от година след смъртта му. Вкусът

на Греъм, миризмата на Греъм, накрая и Греъм в леглото и?, защото

Греъм щеше да си тръгне още преди смъртта на Ели, ако Роуан не бе

отстъпила.

- Не ми казвай, че не си го искала - каза и? той на дебелия пухен

матрак в каютата на <���Сладката Кристин> - Майната им на твоите

пожарникари; майната им на ченгетата.

Спри да спориш с него. Спри да мислиш за него. Ели така и не

разбра, че ти си легна с него, нито защо смяташе, че трябва да го

направиш. Най-важното е, че Ели не разбра. И ти не си в къщата на

Ели. Дори не си на лодката, която Греъм ти даде. Ти си все още тук, на

сигурно, в антисептичната тишина на своя свят, а Греъм е мъртъв и

заровен в малкото гробище в Северна Калифорния. И няма значение как

е умрял, защото никой не знае истината за това. Не му позволявай да е

около теб духом, както казват, докато завърташ стартера на неговата

кола, която трябваше да продадеш още преди години, или когато

вървиш из влажните, мразовити стаи на къщата му.