Ан Райс - Ве

онова, което те вече знаеха - че в толкова студена вода удавниците

могат да оцелеят невероятно дълго, защото спадът в температурата

забавя метаболизма. Мозъкът им <���заспиваше>, като оставаше да

функционира единствено кръвообращението. Най-важното бе да го

извади и да започне да го реанимира.

А това беше трудната част, защото не бе правила подобно нещо

преди. Имаше нужното оборудване обаче - нещо като хамути, закачени за здраво найлоново въже, което минаваше през бензинова

лебедка на покрива на мостика - с други думи, разполагаше с

необходимото да го извлече на борда, ако успееше да се добере до

него, а точно в последното може би щеше да се провали.

Веднага навлече гумените ръкавици и спасителната жилетка, после

сама се завърза с един от хамутите и взе втори за мъжа. Провери

такелажа, включително и въжето, свързано с малката гумена лодка, и се

увери, че е здраво; после спусна лодката зад борда на <���Сладката

Кристин> и заслиза по стълбичката, без да обръща внимание на

кипящото море, люшкащата се стълба и пръските, които обливаха

лицето и?.

Той се носеше към нея, докато тя гребеше към него, но водата

почти заливаше гумената лодка. За секунда Роуан бе сигурна, че няма

да успее, но отказа да се предаде. Накрая, като почти се прекатури от

малката лодка, тя достигна ръката му и я стисна, после го задърпа към

себе си. А сега - как, по дяволите, да му сложи правилно хамута на

гърдите.

Водата отново почти погълна лодката, пък и Роуан едва не я

обърна. И тогава друга вълна я повдигна и я запрати над тялото на

мъжа. Изтърва ръката му. Изгуби го. Но той изплува като коркова тапа.

Тя го хвана за лявата ръка и наниза хамута на главата и лявото му

рамо, а после прекара лявата му ръка през него. Беше изключително

важно обаче да прекара и дясната ръка. Трябваше да нагласи хамута

добре, ако искаше да го дърпа за него - беше станал много тежък с

тези мокри дрехи.

И през цялото време онова нейно диагностициращо сетиво

работеше, докато тя не откъсваше поглед от полупотъналото лице, докато усещаше студената плът на протегнатата му ръка. Да, той е там, той може да се върне. Качи го на палубата.

Мощните вълни я връхлитаха една след друга и и? пречеха да стори

каквото и да било, освен да го държи. Накрая успя да сграбчи десния

му ръкав, провря ръката му в хамута и веднага го затегна здраво.

Малката гумена лодка се преобърна и тя се озова при него. Глътна

вода, после се издигна над повърхността. Беше останала без дъх, студът се просмукваше в дрехите и?. След колко ли минути щеше да

загуби съзнание? Но вече бе вързала и него за яхтата така сигурно, както бе вързана и самата тя. Ако успееше да стигне до малката

стълбичка, без да припадне, щеше да го извлече с лебедката. Хвана се

за своето въже и започна да се издърпва по него, като отказваше дори

да си помисли, че може да не успее. Широкият десен борд на <���Сладката

Кристин> бе като бяло петно, което изчезваше и се появяваше, докато

вълните я заливаха отново и отново.

Най-после се блъсна в борда. Ударът я свести напълно. Пръстите и?

в ръкавиците отказваха да се свият, когато посегна към най-долната

въжена стъпенка на стълбичката. Но тя им заповяда: <���Свийте се, дяволите да ви вземат, хванете въжето>. И видя, че дясната и? ръка се

подчинява, макар че вече не я усещаше. Лявата и? ръка посегна встрани

от стълбата. Роуан отново издаде заповед към скованото си тяло и

почти с изумление установи, че вече се качва по стълбата.

За миг остана просната на палубата, не можеше да помръдне.

Топлият въздух от отворената врата на мостика ставаше на пара, като

горещ дъх. После започна да разтрива пръстите си, докато

чувствителността им не се върна. Нямаше време да се стопли; нямаше

време да стори нищо друго, освен да стане и да отиде до лебедката.

Ръцете я боляха, но сториха онова, което тя искаше, почти

автоматично и включиха мотора. Лебедката изрева и запя, когато

започна да навива найлоновото въже. И внезапно Роуан видя тялото на

мъжа да се издига над перилата на борда - главата му висеше, ръцете

му бяха широко разперени, безжизнено провиснали от найлоновата

примка на хамута, от натежалите дрехи шуртеше вода. Мъжът падна с

главата напред на палубата.

Лебедката изпищя, докато го влачеше все по-близо към макарата, а

после отново го изправи на около три стъпки от вратата. Роуан