Ан Райс - Ве

юлска вечер, отец Матингли чу най-странната история за Мейфеър, история, която щеше да го преследва с години, както онази изповед.

Светлините в асфалтовия двор бяха запалени. Енориашите, по ризи

и памучни рокли, се разхождаха бавно покрай сергиите, изпробваха си

късмета на разни игри. Заложи десетаче и спечели шоколадов кейк, когато колелото се завърти. Спечели плюшено мече. Асфалтът беше

омекнал от жегата. Бирата се лееше от импровизирания бар от дъски, сложени на варели. И на отец Матингли му се струваше, че накъдето и

да се обърне, долавя шепот за случващото се в дома на Мейфеър.

Сивокосият Ред Лониган, възрастният погребален агент, слушаше

Дейв Колинс, който му разказваше, че онези жени държат Деидре

заключена в стаята и?. Отец Лафърти седна до тях и тихо се загледа в

Дейв над халбата си с бира. Дейв каза, че познавал онова семейство по-

отдавна от всеки друг, дори по-отдавна от Ред.

Отец Матингли си взе студена бутилка <���Джакс> от бара и седна в

края на пейката.

Дейв Колинс вече беше в стихията си с двама свещеници за

публика.

- Роден съм през 1901, отче! - обяви той, макар че отец

Матингли дори не поглеждаше към него. - В една година със Стела

Мейфеър и помня, когато я изритаха от Академията на урсулинките и

госпожица Мери Бет я изпрати в училище в центъра.

- Твърде много се клюкари за това семейство - рече мрачно Ред.

- Стела беше същинска вуду кралица, така си е - продължи Дейв.

- Всички го знаеха. Но не си мислете, че са били някакви си

заклинания и магийки за по няколко пенита. При Стела не беше така.

Тя винаги имаше портмоне, пълно със златни монети.

Ред се изсмя тъжно под мустак.

- Всичко, което накрая имаше, беше просто лош късмет.

- Е, тя доста си поживя, преди Лайънъл да я застреля - рече

Дейв, присвил очи и облегнат напред на дясната си ръка, докато с

лявата държеше бутилката. - И скоро след смъртта и? това портмоне се

появи точно до леглото на Анта и където и да го криеха, то отново се

връщаше там.

- Да бе, разбира се.

- В него имаше монети от целия свят - италиански, френски и

испански.

- А ти откъде знаеш? - попита Ред.

- Отец Лафърти го е виждал, нали, отче? Вие сте виждали тези

монети. Госпожица Мери Бет ги хвърляше с шепи в кутията за дарения

всяка неделя, знаете, че е така. И знаете какво казваше всеки път: <���Похарчете ги бързо, отче, отървете се от тях преди залез, защото те

винаги се връщат>.

- За какво говориш, по дяволите! - сопна се Ред.

Отец Лафърти не продума. Малките му черни очички скачаха от

Дейв на Ред и обратно. После погледна отец Матингли, който седеше

насреща му.

- Какво искате да кажете с това <���винаги се връщат>? - попита

отец Матингли.

- Връщат се в портмонето и?! - отвърна Дейв, извил вежди. Отпи

голяма глътка от бутилката. В нея остана само пяна. - Тя ги

раздаваше, а те винаги се връщаха. - Изсмя се сипкаво. В гласа му се

усещаше храчка. - Каза същото на майка ми преди петдесет години, когато и? плати за прането. Точно така, за прането - майка ми переше

на много от големите къщи и не се срамуваше от това, а госпожица

Мери Бет винаги и? плащаше с монети.

- Да бе, разбира се - повтори Ред.

- Но ще ви кажа и още нещо - рече Дейв и се наклони още по-

напред, облегнат на лакът, присвитите му очи се взираха в Ред

Лониган. - Къщата, бижутата, онова портмоне, те всички са свързани.

Също както името Мейфеър, което никога не променят, без значение за

кого се омъжват. Винаги си остават Мейфеър. И знаете ли защо?

Защото са вещици, онези жени са вещици! Всички до една.

Ред поклати глава. Побутна пълната си бутилка с бира към Дейв и

загледа как той я обгръща с пръсти.

- Това си е самата Божия истина, казвам ви. То им се предава по

наследство - вещерството, и навремето доста се говореше за това.

Госпожица Мери Бет имаше по-голяма сила дори от Стела. - Той отпи

голяма глътка от бирата на Ред. - Но беше достатъчно умна да си

държи устата затворена, за разлика от нея.

- А ти как узна всичко това? - попита Ред.

Дейв извади малка бяла кесийка от тютюн <���Бул Дърам> и я смачка

между пръстите си.

- Не ви ли се намират фабрични, отче? - попита той отец

Матингли.

Ред се изхили подигравателно. Отец Матингли подаде на Дейв

кутия <���Пал Мал>.

- Благодаря ви, отче. А колкото до твоя въпрос, Ред. Знам всичко

това от майка си, която пък го е чула от госпожица Мери Бет още през