Ан Райс - Ве

съвсем сърдечно. Той харесваше тази огромна стая. Харесваше

обърнатите едно срещу друго огледала. Госпожица Мили се присъедини

към тях, а след това и госпожица Нанси, която се извини за

кухненската си престилка, и дори старата госпожица Бел слезе долу с

нещо като асансьор, за чието присъствие той дори не подозираше -

беше скрит зад огромна, висока дванайсет стъпки врата, която

изглеждаше досущ като останалите. Отец Матингли веднага разбра, че

старата госпожица Бел е глуха.

Зад воала на лековатия разговор той изучаваше тези жени, опитваше се да проумее онова, което се криеше зад сдържаните им

усмивки. Нанси беше черноработникът, Мили - развейпрах, а старата

госпожица Бел беше почти сенилна. А Карл? Карл беше всичко, което

се говореше за нея - умницата, бизнес дама, адвокат. Разговаряха за

политика, за корупцията в града, за покачващите се цени и за това как

нещата се променят с времето. Но нито при това посещение, нито пък

при някое друго, тя не спомена имената на Анта, Стела, Мери Бет и

Лайънъл. Всъщност изобщо не говориха за миналото и той не можеше

да се накара да подхване темата, дори да зададе най-простичкия въпрос

за някой от предметите в стаята.

Когато напусна къщата, се озърна към каменния вътрешен двор, обрасъл с плевели. Главата и? се разцепи като диня. Докато вървеше по

улицата, се обърна и погледна таванските прозорци. Целите бяха

покрити с лози, с разкривени капаци.

<���Това бе последното ми посещение>, рече си. <���Нека отец Лафърти

да се заеме с тая работа. Който иска да се заема.>

Но усещането за провал ставаше все по-силно с годините.

Когато стана на десет, Деидре Мейфеър избяга от къщи и бе

намерена след два дни да се скита по брега на един речен ръкав в

дъжда, цялата беше вир-вода. След това отново я изпратиха да учи в

чужбина - Коунти Корк, Ирландия, но тя пак се озова у дома.

Сестрите казали, че има кошмари, ходи насън и говори странни неща.

После плъзна слух, че Деидре е в Калифорния. Мейфеър имаха

братовчеди там, те щели да се грижат за нея. Може би смяната на

климата щеше да е за добро.

Отец Матингли знаеше, че никога няма да прогони плача на това

дете от главата си. Защо, за бога, не бе подходил другояче към нея?

Молеше се тя да сподели с някой мъдър учител или лекар нещата, които бе казала на него, някой някъде да и? помогне така, както той не

бе успял да стори.

Не можеше да си спомни да е чул слух за завръщането и? от

Калифорния. Но по някое време през 1956-а разбра, че тя е в някакъв

пансион, в <���Света Роза от Лима>. После плъзна мълвата, че била

изключена и избягала в Ню Йорк.

Госпожица Келерман разказа на отец Лафърти всичко един

следобед на стълбите пред църквата. Чула го от прислужницата си, която познавала едно цветнокожо момиче, което понякога помагало в

онази къща. Деидре била открила късите разкази на майка си в един

куфар на тавана, <���всичките онези безсмислици за Гринидж Вилидж>. И

избягала да потърси баща си, макар че никой не знаел дали той е още

сред живите.

Всичко свършило с прибирането и? в <���Бел вю> и госпожица

Карлота отлетяла за Ню Йорк да я прибере.

И тогава един следобед през лятото на 1959 година, на една

кухненска маса, отец Матингли чу за <���скандала>.

Деидре Мейфеър била бременна, на осемнайсет години. Отпаднала

от курсовете в колеж в Тексас. А бащата? Един от собствените и?

преподаватели, представяте ли си, женен мъж, протестант. Дори сега се

развеждал с жена си - след десетгодишен брак! - за да се ожени за

Деидре!

Като че ли цялата енория говореше за това. Госпожица Карлота си

измила ръцете от всичко, казваха хората, но госпожица Нанси завела

Деидре до Гай Майер да и? купи красива рокля за сватбата, която щяла

да се състои в градската бална зала. Сега Деидре била красиво момиче, красиво като Анта и Стела. Красиво като госпожица Мери Бет.

Отец Матингли помнеше само изплашеното дете с пребледняло

лице. Стъпкани цветя под краката.

Но сватбата така и не се състоя.

Когато Деидре влезе в петия месец, бащата на бебето бе убит на

път за Ню Орлиънс. Колата се разбила на шосето над реката.

Кормилната щанга на стария му форд, модел 52-ра, била счупена и той

изгубил контрол над колата, която се забила в един дъб и веднага

експлодирала.

И тогава, докато вървеше сред тълпата на църковния базар една