Ан Райс: Ве

лантана.

И все пак навремето тук бяха играли деца.

Някое момче или момиче бе издълбало името Лашър на дебелия

дънер на една гигантска индийска лагерстремия, която растеше до

отсрещната ограда. Дълбоките резки бяха така обветрени, че блещукаха

бели по восъчната кора. Странно име. А една дървена люлка все още

висеше от клона на отдалечен дъб.

Той отиде до самотното дърво, седна на люлката и чу как

изскърцаха ръждясалите и? синджири, стана и се отдалечи, като

забиваше крака в изпомачканата трева.

Южната страна на къщата му се стори огромна и поразяващо

красива от тази перспектива, цъфналите увивни растения пълзяха

заедно по целия път нагоре покрай зелените капаци на прозорците към

комините близнаци над третия етаж. Тъмният бамбук потракваше по

хоросановата мазилка, разлюляван от бриза. Лъскавите бананови

дървета бяха израснали така високи и така нагъсто, че образуваха

същинска джунгла, която стигаше досами тухлената стена.

Това старо място бе като неговата пациентка - красиво, но

забравено с времето.

Лицето и? щеше да е хубаво, ако не беше така безжизнено.

Виждаше ли тя нежните лилави съцветия на глицинията, потрепващи

зад мрежите, и извитата плетеница на останалите цветове? Можеше ли

да види през дърветата бялата къща с колонада от другата страна на

улицата?

Веднъж се бе качил заедно с нея и сестрата на горния етаж с един

старомоден, но все пак мощен малък асансьор с месингова врата и

износен килим. Лицето на Деидре остана безизразно, когато малката

кабинка започна да се издига. Той самият се притесни от

проскърцването на механизма. Не можеше да си представи мотора

другояче, освен като почернял, лепкав, древен и покрит с прах.

Разбира се, бе попитал стария лекар в санаториума.

- Помня, когато бях на твоите години - каза старецът. - Исках

да излекувам всички. Да вразумя параноиците, да върна шизофрениците

към реалността и да събудя кататониците. Просто се грижи да си

получава инжекцията всеки ден. Вече не и? е останало друго. Трябва да

направим всичко възможно да я предпазим от кризите. Нали разбираш, от вълненията.

Вълнения ли? Това ли бе причината за всички тези силни

лекарства? Дори и да спреше инжекциите утре, щеше да мине месец, преди ефектът им да отшуми напълно. А и дозите бяха толкова високи, че биха убили друг пациент. Сигурно ги беше приемала от много време.

Как би могъл някой да знае истинското състояние на жената след

толкова дълго лечение? Само да можеше да и? направи

електроенцефалограма:

Бе попаднал на нейния случай преди около месец, когато го

изпратиха за няколко картона. Беше рутинна задача. Никой не забеляза.

Седя зад бюрото си в санаториума целия следобед и се бореше с

драсканиците на дузина други лекари и неясните и противоречиви

диагнози - мания, параноя, пълно изтощение, самоизмама, психотичен

срив, депресия, склонност към самоубийство. Бе изминал целия път

назад до юношеството на момичето. Не, дори преди него. Някой я бе

преглеждал за <���деменция>, когато е била на десет години.

Кое беше специфичното зад всички тези абстракции? Някъде в

планината от драсканици той откри, че на осемнайсет години тя бе

родила момиче и го бе изоставила, страдайки от тежка параноя.

Затова ли и? бяха прилагали шоково лечение веднъж, а друг път

терапия с инсулин? Какво ли бе причинила на сестрите, които

постоянно бяха напускали с обяснението, че ги е <���нападала

физически>?

По едно време беше <���избягала>, но бе <���върната насилствено>.

После имаше липсващи страници, цели неописани години. <���Необратимо

мозъчно увреждане> беше отбелязано за 1976. <���Пациентката е

изпратена у дома. Предписан е торазин за предотвратяване на

паралитично треперене и маниакални пристъпи.>

Това беше грозен документ, който не разказваше никаква история, не разкриваше никаква истина. И накрая съвсем го обезкуражи. Дали

легионът лекари и? бяха говорили като него сега, седнал до нея на

страничната веранда?

- Днес е хубав ден, нали, Деидре? - Бризът тук бе така ароматен.

Уханието на гардениите внезапно стана нетърпимо, но той все пак го

харесваше. Затвори за миг очи.

Дали го мразеше, дали му се смееше, дали изобщо разбираше, че е

тук? Имаше няколко сиви пръски в косата и?, сега ги видя. Ръцете и?

бяха студени, неприятни на допир.