Ан Райс - Ве

Тук обаче Шарлот и младият Фонтене са възбудили силен

интерес, защото очевидно са доста екстравагантни и щедри

към всички. Хвърляли монетите, сякаш са трохи, и се

появявали в църквата със свитата си негри, както и в

Монклеве. Това привличало вниманието на всички. Говори се

още и че плащали богато на лекарите, които идвали да

прегледат Антоан. Има много предположения за причината за

болестта му - голямата жега в Западните Индий или дори

стара болест, от която в миналото са страдали много

европейци.

Никой тук не се съмнява в богатството на семейство

Фонтене. До неотдавна те дори са имали търговски агенти в

Марсилия, но когато бързали да отпътуват оттук, преди да се

разчуе за ареста на Дебора, прекъснали връзките си с тях и

никой не знае накъде са заминали.

Имам да ти кажа още нещо. Като продължавах да се

представям за богат холандски търговец, аз успях да науча

името на една много елегантна и красива млада жена от добро

семейство, която е била приятелка на Шарлот Фонтене. Името

и? се споменаваше почти винаги, когато станеше дума за

Шарлот. Само като казах, че съм познавал и обичал Дебора

дьо Монклеве по време на нейната младост в Амстердам, аз

успях да спечеля доверието на тази дама и научих доста от

нея.

Казва се Жан Анжелик дьо Руле, била е в двора по

същото време с Шарлот и са били представени заедно на

Негово Величество.

Жан дьо Руле, която изобщо не споделяше суеверието на

планинците, каза, че Шарлот е мила и приятна по характер и

не би могла да е вещица. Тя смята, че всичко се дължи на

невежеството на тези хора. Дори бе поръчала литургия за

упокой на душата на горката графиня.

Колкото до Антоан, впечатленията и? за него бяха, че той

понася болестта с изключителна твърдост и наистина обича

жена си, а не е само неин нещастен компаньон, както

твърдели някои. Причината за дългото им пътуване към

Дебора била, че младият мъж не можел да има повече деца, толкова голяма била слабостта му, и единственото му дете, което засега било съвсем здраво и силно, можело да е

наследник на заболяването. Никой не знаел.

След това стана ясно, че бащата на Антоан, господарят

на плантацията, бил съгласен с това пътуване, защото много

му се искало синът му да има и други деца. Старецът бил

разочарован от другите си синове, които живеели съвсем

разпътно с любовниците си и дори не стъпвали в къщата на

баща си.

Тази млада жена явно хранеше много топли чувства към

Шарлот и дори се разплака, задето не бе имала време да се

сбогува с нея. Но като се имали предвид ужасите в Кевен, това можело да и? се прости.

Когато я попитах защо никой не е отишъл да

свидетелства в защита на Дебора, тя трябваше да признае, че

графът на Монклеве никога не е бил представян в двора, нито

пък майка му. Навремето били хугеноти и затова никой в

Париж не познавал графинята, а самата Шарлот била там

съвсем за малко. Когато се разчуло, че Дебора дьо Монклеве

всъщност е дете на шотландска вещица, селянка, и неизвестен

баща, възмущението от нейния арест се превърнало в

съжаление.

- О, тези планини, тези градове - проплака младата

жена. - Тя толкова искаше да се върне в Париж, защото

какво има извън него? И кой може да се надява на някаква

услуга или напредък, ако не е близо до краля?

Нямам време да пиша повече. Отплуваме до час.

Стефан, нужно ли е да ти обяснявам повече? Трябва да

видя това момиче. Трябва да я предупредя за опасността от

онзи дух. И откъде, за бога, мислиш, че това дете, родено

осем месеца, след като Дебора напусна мен и Амстердам, е

взело светлата си кожа и ленената коса?

Ще се видим отново. Обичам ви, мои братя и сестри от

Таламаска. Отивам в Новия свят и изгарям от нетърпение да

видя Шарлот. Ще победя Лашър и вероятно сам ще започна да

общувам с това могъщо същество, за да се уча от него, така

както то се учи от нас.

Твой верен както винаги на Таламаска: Петир ван

Абел Марсилия.>

Петнадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 3

Порт-о-Пренс, Сан Доминго

<���Стефан,

Изпратих ти две кратки послания от пристанищата, на които

пускахме котва, а сега започвам да си водя дневник на

пътуванията ми, в който всичките записи ще са адресирани до

теб.

Ако имам време, ще препиша всичко на писма и ще ти ги

изпратя. Ако нямам време, ще получиш целия дневник.