Ан Райс - Ве

причини. Първата - аз обичах Дебора, но с нея претърпях

поражение, но сега трябва да отида при дъщеря и?, защото

това се изисква от мен заради всичко, което ме свързваше с

майка и? навремето. Втората - имам достатъчно пари да

стигна до Сан Доминго и мога да взема още от агента ни тук, така че съм в състояние да замина и без твоето разрешение.

Но, моля те, не ме принуждавай да нарушавам правилата на

ордена. Дай ми позволение. Изпрати ме в Сан Доминго.

Защото, така или иначе, ще ида.

Верен на теб и Таламаска: Петир ван Абел, Марсилия.>

Таламаска, Амстердам

Петир ван Абел, Марсилия

<���Петир,

Твоите писма никога не спират да ме изненадват, но с

последните две от Марсилия надмина всичко, постигнато от

теб досега.

Всички тук ги прочетохме, дума по дума, съветът се

събра и ето нашите препоръки.

Трябва веднага да се върнеш у дома в Амстердам.

Разбираме напълно причините, поради които искаш да

заминеш за Сан Доминго, но не можем да позволим подобно

нещо. Умоляваме те да разбереш, че заради своеволието си си

станал част от злото, сътворено от демона на Дебора

Мейфеър. Като си блъснал отец Ловие от покрива, ти

всъщност си изпълнявал желанията на онази жена и на нейния

дух.

Много ни разтревожи фактът, че си нарушил правилата

на Таламаска с този насилствен акт, защото се страхуваме за

теб и единодушно смятаме, че трябва да се върнеш у дома за

съвет и за да възвърнеш самообладанието си и способността

си да мислиш трезво.

Петир, под заплаха от изключване от ордена, ние ти

нареждаме да се върнеш веднага.

Вече сме посветили много проучвания на историята на

Дебора Мейфеър, към които спадат и твоите доклади, както и

малкото наблюдения, които Ромер Франц е успял да запише.

(Бележка на преводача: до днес те не са открити.) Всички сме

съгласни с теб, че тази жена и онова, което прави с демона

си, е от огромен интерес за Таламаска. Моля те, разбери, че

наистина искаме да научим каквото можем за Шарлот Фонтене

и нейния живот в Сан Доминго.

Много вероятно е след време да изпратим наш посланик

в Западните Индий, за да говори с тази жена и да разбере

какво знае тя. Но това не може да бъде сторено сега.

Мъдростта диктува, след като се завърнеш у дома, да и?

пишеш и да и? разкажеш обстоятелствата около смъртта на

майка и?, като, разбира се, премълчиш своето престъпление, защото няма причина да изтъкваш вината си, пък и да и?

предадеш онова, което си чул от майка и?. Най-разумно ще е

да започнете кореспонденция; така вероятно ще успееш да и?

окажеш някакво влияние, без да се излагаш на риск.

Това е всичко, което можеш да направиш по отношение

на Шарлот Фонтене. Още веднъж ти нареждам да се върнеш

веднага. Моля те, ела при нас по суша или по море възможно

най-скоро.

Бъди сигурен в нашата обич и грижа към теб, както и в

нашата тревога. Ние сме на мнение, че ако не се подчиниш, в

Западните Индий те чака само нещастие, ако не и нещо по-

лошо. Съдим за това по твоите собствени думи и признания, както и от нашите предчувствия по този въпрос. Положихме

ръце върху твоите писма и занапред видяхме само мрак и

нещастия.

Александър, който, както знаеш, има най-силната дарба

да вижда бъдещето чрез допир, е повече от сигурен, че ако

идеш в Порт-о-Пренс, никога вече няма да те видим. Заради

това той е на легло, не става, отказва да се храни и изрича

единствено някакви странни неща.

Искам да ти кажа и че Александър слезе в салона, в

подножието на стълбището, и положи ръце върху портрета на

Дебора. След миг се отдръпна, почти пред припадък, отказа

да каже каквото и да било и слугите едва го отведоха до

стаята му.

<���Но защо не казваш нищо?> - настоях аз. А той ми

отговори, че от видяното е разбрал, че няма никакъв смисъл

да говори. Аз се вбесих и настоях да ми разкаже, а той

отвърна: <���Видях само смърт и разрушение. Няма никакви

образи, нито числа, нито думи. Какво искаш да ти кажа?>.

После рече, че ако съм искал да узная повече, да

погледна отново портрета, да погледна мрака, който винаги

обгръща персонажите на Рембранд. Да видя как светлината

докосва лицето на Дебора само отчасти, защото такава била

светлината, която Александър видял в историята на тази

жена: частична, слаба светлина, завинаги погълната от мрака.

Рембранд ван Рейн уловил само миг от това, нищо повече.