Ан Райс - Ве

Качих се на седлото и препуснах към портите на града.

След многочасова, много бавна езда през гората, съпроводена

от ужасна болка в рамото и още по-силна болка в ума, аз

пристигнах в Сен Реми и там потънах в мъртвешки сън.

Никой тук все още не бе чул за случилото се и аз потеглих

рано на другата сутрин на юг, към Марсилия.

Последните две нощи лежах в просъница и мислех за всичко, на което бях станал свидетел. Ридаех за Дебора, докато очите

ми не пресъхнаха. Мислех за престъплението си и знаех, че не

изпитвам никаква вина, дори съм убеден, че бих го сторил

отново.

През целия си живот в Таламаска не бях вдигал ръка на

човешко същество. Призовавах към разум, опитвах се да

убеждавам, заговорничех и дори лъжех, но винаги се стремях

да защитавам хората от силите на мрака и да служа на

доброто. Но в Монклеве гневът ми бе неимоверен, както и

чувството ми за справедливост и жаждата за отмъщение.

Радвам се, че блъснах това изчадие от покрива на църквата, ако това тихо удовлетворение може да се нарече радост.

И все пак извърших убийство, Стефан. Ти разполагаш с

признанията ми. Не очаквам нищо, освен осъждане от твоя

страна и от страна на ордена, защото кога наши членове са

стигали до убийство и са решавали да се саморазправят с

инквизиторите, като ги блъскат от покривите на църквите?

В своя защита мога да кажа само, че престъплението бе

извършено в състояние на страст и безразсъдство. Но не

съжалявам за него. И ти сам ще го разбереш в мига, в който

ме видиш. Не възнамерявам да те лъжа, за да омаловажавам

греха си.

Но сега мислите ми не са заети с това убийство, а с моята

Дебора и духа Лашър, и всичко, което видях с очите си в

Монклеве. Мисля и за Шарлот Фонтене, дъщерята на Дебора, която бе заминала, но не за Мартиника, както мислят

враговете и?, а за Порт-о-Пренс в Сан Доминго. Вероятно

единствен аз зная това.

Стефан, не мога да не довърша задачата си. Не мога да оставя

писалката, да падна на колене и да кажа, че съм убил един

свещеник, и да се откажа от света и от работата си. Затова аз, убиецът, ще продължа, сякаш никога не съм извършвал

престъпление, нито тази изповед.

Сега трябва да отида при злочестата Шарлот - без значение

колко дълго ще е това пътуване - и да говоря с нея от цялото

си сърце, да и? разкажа какво видях и всичко, което знам.

А това може да се окаже сложна задача, защото сега няма да

призовавам към разум, нито ще прибягвам към сантиментални

молби, както в младостта си се обръщах към Дебора. Сега

всичко трябва да бъде аргументирано, трябва да убедя тази

жена да ми позволи да изследвам с нея невидимото същество, тази рожба на хаоса, способно да причини повече разрушения

от всеки демон или дух, за които някога съм чувал.

Защото, Стефан, то е ужасяващо и всяка вещица, която се

опита да го командва, накрая ще изгуби контрол над него, в

това изобщо не се съмнявам. Но какво ли цели самото то?

Доколкото разбирам, е повалило съпруга на Дебора заради

онова, което е знаело за него. Но защо не е казало на

вещицата? И какво означаваха думите на Дебора, че то се учи.

Тя го повтори два пъти - първият път преди години в

Амстердам, а втория - часове преди трагичните събития.

Възнамерявам да разкрия природата му. Дали беше искало да

и? спести болката, като бе повалило съпруга и?, но без да и?

каже защо, въпреки че е трябвало да признае, когато го е

попитала. Или просто е искало да избърза и да стори за нея

онова, за което тя сигурно е щяла да го помоли, и така да се

покаже като добър и досетлив дух.

Какъвто и да е отговорът, това е най-необикновеният и

интересен дух, наистина. И помисли само каква е силата му, Стефан, защото аз ни най-малко не преувеличих онова, което

сполетя хората от Монклеве. Скоро ще го чуеш и сам, защото

то е твърде ужасяващо, за да не се понесе мълва.

Сега, през тези дълги часове на мъка и физическа болка, аз

лежа тук и се опитвам да си спомня всичко, което съм чел за

духовете и демоните като този.

Спомних си писанията на мъдреците, както и техните

предупреждения, случките и поученията, описани от църковни

служители. Без значение какви глупаци са в някои отношения, те наистина знаят това-онова за духовете, а тези им знания

често съвпадат със схващанията на древните, което е много

съществено.

Защото ако римляните, гърците, евреите и християните