Ан Райс - Ве

изгорени вещици. Амин.

Чудя се колко скоро ще видим тази история на брошурка

с подобаващите илюстрации и порой от лъжи? Без съмнение

печатарските преси, които винаги подхранват пламъците в

кладите на вещиците, вече работят здравата.

А къде ли може да е онзи съдия на вещици, който е

прекарал една топла нощ до огъня с акушерката от Донелайт и

и? е показал мрачните рисунки в своята демонология? Дали

вече е мъртъв и гори в ада? Никога няма да узнаем.

Петир, не губи време да ни пишеш. Просто си ела. Знай, че те обичаме и че не те осъждаме за стореното, нито за

онова, което тепърва може да направиш. Казахме каквото

смятахме за нужно!

Твой верен на Таламаска: Стефан Франк

Амстердам.>

<���Скъпи Стефан,

Пиша ти набързо, защото вече съм на борда на френския

кораб <���Сент Елен>, пътуващ за Новия свят, и едно момче чака

да вземе писмото, за да го пусне веднага.

Още преди писмото ти да пристигне, аз си набавих от

нашите агенти всичко необходимо за това пътуване и си

купих необходимите дрехи и лекарства.

Отивам при Шарлот и не мога да сторя нищо друго. Зная, че това няма да те изненада. Моля те, кажи на Александър, че

съм сигурен, че и той би постъпил така на мое място.

Но, Стефан, ти ме съдиш строго, като казваш, че съм бил

в плен на злото на този демон. Наистина, наруших правилата

на ордена ни, но само заради Дебора Мейфеър, както тази от

миналото, така и тази от настоящето. Демонът никога не е бил

част от моята любов към нея и когато блъснах инквизитора, аз

самият исках да го направя.

Блъснах го заради Дебора и заради всички бедни невежи

жени, които съм виждал да пищят в пламъците, заради жените

на масата за мъчения или в студените затворнически килии, заради разбитите семейства и заради опустошените села, станали жертви на тези ужасни лъжи.

Но губя време с тази самозащита. Много благородно от

твоя страна, че не ме осъждаш, защото това все пак си е

убийство.

Нека също ти разкажа съвсем набързо, че мълвата за

бурята в Монклеве достигна тук преди известно време, и то

доста изопачена. Някои я приписват на силата на вещицата, други на чисто природни причини, а смъртта на Ловие е

обявена за инцидент в суматохата, но се води безкраен и

отегчителен спор какво всъщност се е случило.

Сега мога да кажа, че най-много ме безпокои последното, което научих за Шарлот Фонтене. Тук я помнят много добре, тъй като е отпътувала точно от Марсилия. От най-различни

хора чух, че е много богата, много красива и много светла -

с бяла кожа, ленени коси и омагьосващи сини очи. Нейният

съпруг наистина страда от някаква болест още от дете, която

причинява все по-голяма слабост в крайниците му. Приличал

на призрак. Шарлот го довела в Монклеве заедно с

многобройна свита от негри, за да помоли майка си да го

излекува и освен това да установи дали детето и? не е

наследило тази болест. Дебора казала, че синът и? е здрав.

Майка и дъщеря приготвили мехлем за болните крайници на

съпруга и той наистина му донесъл голямо облекчение, но не

могъл да го възстанови напълно. Най-вероятно много скоро

щял да изпадне в безпомощно състояние като баща си, който

също бил засегнат от тази болест. Въпреки че умът му бил

бистър и той можел да ръководи плантацията си, се говорело, че лежи неподвижен в разкошно легло, а негрите го хранели и

миели като дете. Имало надежда болестта да се развие по-

бавно при младия Антоан, който бил ценен в двореца, когато

Шарлот за пръв път го срещнала и приела предложението му

за женитба, въпреки че по онова време била много млада.

Тук се говори още и че Шарлот и младият Антоан много

се радвали на визитата при Дебора и прекарали с нея много

седмици, преди семейството да бъде сполетяно от трагедията

- смъртта на графа и всичко останало, което вече знаеш.

Хората в Марсилия не вярват толкова много в историите

за вещици и приписват цялата тази лудост с гоненията на

суеверието на планинците, макар че какво ли щеше да е то, ако прославеният инквизитор не го бе разпалил?

За мен не представлява никаква трудност да разпитвам за

тези неща, защото никой тук не е ходил в Монклеве и

изглежда, онези, които поканих да се присъединят към мен на

чашка вино, наистина обичат да говорят за Шарлот и Антоан

Фонтене, както хората от Монклеве обичат да говорят за

цялото онова семейство.